Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте! Млад педагог съм и имам нужда от съвет. Имам прекрасен клас със страхотни, усмихнати дечица, които имат желание за учене. Харесваме се взаимно с децата и с родителите, но… винаги има едно ,,НО”!
Майката и бащата на едно от децата са с ниска култура и често се опитват да си налагат мнението, което не се харесва на другите родители и се страхувам, че те ще се настроят срещу тях, колкото и да се старая това да не се случи. И в даден момент това може да рефлектира върху поведението на детето, което е палаво, но е голям сладур и е много добричък. Често се опитват да прекрачват границите, които съм въвела. Знам от колеги, които са обучавали по-голямото им дете, че са агресивни. Засега поддържам добри взаимоотношения, но често ми се налага да преговарям. Искам да реша този проблем в зародиш и да няма прояви. Най-вече да предотвратя негативно влияние върху поведението на детето. Искам да ги приобщя!
Благодаря Ви!
Отговор на психотерапевта
Тълкувайте поведението на родителите като тревога. Реакцията, която предизвикват (другите да се настроят срещу тях) е точно това, от което се страхуват. Това вероятно си има история, която вие няма как да знаете. Но можете в личен разговор с тях да кажете нещо от рода: “На родителската среща забелязах, че се разтревожихте, когато…” “Има ли нещо, което трябва да знам, за което трябва да съм внимателна с вашия син?” “Може би се тревожите, че другите деца може да го изолират/тормозят…” “Има ли нещо в правилата, които съм въвела, което ви притеснява?”
Не приемайте очевидното за истина. Опитайте се да чуете истинските им притеснения. Това не винаги е лесно, защото те са скрити зад агресивно и отблъскващо поведение. Но ако го видите като защитна реакция от тяхна страна, може и да успеете да предотвратите ескалация. Това, от което се защитават вероятно е чувството на срам, че не са на нивото на останалите и опитът им показва, че рано или късно това ще ги постави в изолация, съответно и децата им.
Трябва на всяка цена да избягвате да ги поставяте в ситуация, която провокира чувство на срам. Ако те видят у вас искрено желание да разберете какво ги тревожи, напрежението у тях ще намалее и ще отстъпят от агресивния тон. Може би дори ще са щастливи да съдействат, но с нещо което е по силите им (учебният материал и домашните на сина им може и да не са). Също като децата, те искат да са “добри”, но “не знаят как” – социалната им некомпетентност ги подвежда всеки път. Може би вие сте шансът им да се научат.
И не на последно място устоявайте и вашите граници. Понякога хората, с които е злоупотребявано, започват да изнудват с позицията си на ощетени. Ако усетите, че това се случва, преглътнете чувството на неприязън и намерете щадящ, но искрен начин да им го кажете. Ако нещо е в състояние да предизвика промяна у тях, то е по-често да се натъкват на реакция от ваша страна, която не съответства на очакванията им (очаквания, че непременно ще станете отмъстителна, което ще потвърди версията им, че рано или късно всички се настройват срещу тях). Шансът им да пожелаят промяна е да “подозрат”, че е възможен и друг сценарий на отношенията.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт