Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте. Започнах работа върху себе си, тъй като имах много теми, които ме притесняват – детски травми, отношения с Майката, лични отношения, липса на мотивация и какво ли още не.
Започнах да се чувам с терапевт, но все повече усещам, че сесиите ни се придвижват все по – бавно и бавно. Имам чувството, че целия процес е безкраен и че всяка тема/казус никога няма да се разреши, въпреки че полагам усилия, въпреки че извън сесиите чета доста в тази насока, но просто нещата не се случват, дори да не кажа на моменти имам чувството, че стават и по-зле.
Нормално ли е според Вас 3 години вече да работя с терапевт и да нямам промяна, като уточнявам, че за този период от три години, сесиите са всяка седмица, понякога и по два пъти в седмицата. Има моменти, в които дори си мисля , че терапевта умишлено бави процеса и гледа да се чуваме колкото се може по–продължително и дори при евентуален пропуск от една седмица, започва да ми обяснява, че психиката на човек трябва да има рутина и не трябва да се пропускат сесии, което на мен започва да ми изглежда комерсиално. Ще съм благодарна на вашите съвети и насоки.
Отговор на психотерапевта
Между вас и терапевта ви изглежда има борба за надмощие – вие пропускате сесии, той “бави процеса”. Доста пасивно-агресивна динамика се разиграва между вас. Тя вероятно е характерна и за отношенията ви с хората извън терапията, но точно затова сте в терапия – за да обсъждате тези неща, когато съвсем очаквано се появят и във връзката с терапевта ви, а не да се премълчават и да акумулират недоволство.
Можете да се опитате да “помогнете” на терапевта си като повдигнете този въпрос, ако той не се сети или не се осмели да го направи. Иначе е нормално терапията да продължи няколко години, стига в нея да се чувствате свободна да изразявате и негативните си чувства към вашия терапевт, без което е малко вероятно терапията да има реален прогрес.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт