Боря се със суицидни намерения

Здравейте. Знаете ли за учреждение (психиатрична болница, кризисен център, комуна), в която да бъде настанен за лечение човек с висок риск за самоубийство? По възможност в област София, но положението е такова, че бих разгледала и в други населени места.

Става въпрос за мен – младо момиче на 23 години. Вече години наред се боря със суицидни намерения и в момента усещам как се предавам. Работя с психотерапевт и психиатър, допълнително гледам видеа на клиничен психолог. Диагностицирана съм с БПР и висока тревожност, приемам медикаменти, но няма подобрение.

Наситила съм се на обичайните съвети – намери си втора работа, помагай на другите и т.н. Разбирам и оценявам добрите намерения, но тези неща ги правя нецеленасочено – посветила съм голяма част от живота на доброволческа дейност, както и работя още от гимназията. Няма да Ви обременявам със семейна среда и физическо здраве.

Постоянно чета за самоубийства и си мисля, че не съм с нищо по-различна от тези хора. Имам изключително слаба психика и освен това нямам особен потенциал за развитие. Не мисля, че ще постигна нещо, по-скоро паразитирам.

И вероятно ще има коментари „Помисли какво ще причиниш на семейството и приятелите си“ – близки приятели нямам, а семейното положение включва физическо и емоционално насилие и чести подмятания, че съм тежест, като каквото се определят и аз, макар от години да живея отделно. Така че по-скоро мисля, че това самоубийство ще бъде освобождаващо и за мен, и за хората около мен.

Отговор на психотерапевта

Още преди век и половина, един от основателите на психологията, Уилям Джеймс, разбира, че нашият ум не е единно цяло, а е съставен от множество части, които, макар да съжителстват заедно, често „не знаят“ една за друга. По-късно релационната психоанализа нарича тези части „състояния на ума“. Понякога едно от тези състояния до такава степен си „присвоява“ личността, че другите състояния сякаш престават да съществуват. Това е вашият деструктивен „паразитен“ аз, както сама го наричате.

Но има и друга ваша част, която иска да се погрижи за вас, да ви съхрани, например като ви подслони временно в клиника, защото все още се чувства твърде слаба да ви опази сама. Това е много разумен ход, вашият психиатър ще ви насочи най-добре към подходящо лечебно заведение. (Например в „Александровска“ условията и грижите са добри.)

Оттам нататък смисълът на терапевтичната работа е да направи така, че тези различни части от вас да се „опознаят“ взаимно и да започнат да комуникират помежду си. (Те не случайно са изгубили връзка, предвид травматичния опит, за който споменавате.) Работата е трудна и не винаги предвидима, но ако запазите малко надежда, себесъхранителната част от вас постепенно ще успее в „преговорите“ за повече своя територия.

---