Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте! Имам спешна нужда от психотерапевт. Вече няколко пъти започвам работа с такъв, но се получава, така че в един момент на среща просто седят и мълчат. Аз започвам да се чувствам неловко и съответно говоря за пълните глупости, а не за съществените неща. Нищо лошо не искам за кажа, взела съм си по нещо от всяка работа и съм надградила, но имам нужда от психотерапевт, който ме провокира, който е готов да “рови” заедно с мен.
Препоръчайте, моля Ви Наистина добър терапевт, защото имам нужда да започна работа отново върху себе си.
Отговор на психотерапевта
Тук има едно противоречие – хем имате спешна нужда от терапия, хем мълчите за важните неща. С тази инатливост (на психотерапевтичен език наричаме това пасивна агресивност) трудно се излиза на глава. Казвате, че търсите онзи много специален терапевт, който ще даде всичко от себе си, за да “изрови” скритото във вас, което трябва да е нещо като таен шифър за разкодиране на вашите страдания и ключ към излекуването ви. Но всъщност сте ужасно уплашена, че у вас може би няма нищо толкова интересно и предизвикателно, което да заинтригува терапевта ви да “рови” в дълбочина. Сигурно е истински отчайващо и обяснява паническото ви (спешно) търсене на терапевта, който ще опровергае това ваше опасение.
Ако нещо задължително трябва да стане обект на изследване в следващата ви терапия, то е именно това неразрешимо засега вътрешно раздвояване – от една страна чувството ви за повърхностност, несъщественост (“говоря за пълните глупости”), и от друга усещането и надеждата ви, че има една друга по-истинска и интригуваща ваша същност, която чака да бъде открита и изровена от дълбините. Защо това е важна терапевтична задача? Защото неразрешаването на тази дилема ви прави нейн пленник и ви обрича на постоянно и изтощително балансиране между болезнената нужда от внимание и страха наистина да станете обект на вниманието на другия.
За едно обаче сте права – за да намериш нещо, което си струва, трябва да “поровиш”. Ценните неща не се търкалят по улицата. Нито пък добрите терапевти. Вместо да очаквате някой да “рови” във вас (което, освен всичко друго, е и доста мазохистично и нарцистично, но да не разводняваме темата), ще има много по-добър резултат да “поровите” повече, за да намерите терапевта, който искате да имате. Всеки е оставил някакъв отпечатък някъде, по който може да бъде преценен като интересен за вас или не, включително и онези, които не присъстват в мрежата. Това изисква време – отделете го, паниката е лош съветник.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт