Да се влюбиш в терапевта си

Здравейте, пиша тук понеже информацията в нета по случая е доста оскъдна, а и може би тук ще науча повече. Става въпрос за феномена прехвърляне, трансфер, пренос и контрапренос в психологията.

Питам защото аз страдам години наред от тревожно разстройство и социална фобия и съм посещавала няколко психиатъра през тези години. Не съм постигнала все още задоволителен напредък , борбата продължава. Мира не ми дава следното: Преди години аз посетих и се лекувах при един специалист към който развих романтични чувства и то много силни. Толкова силни, че след толкова години все още не мога да го забравя този човек и се вълнувам винаги щом се сетя за него. Нито в реалния живот, нито към друг специалист аз такива чувства никога не съм развивала. Това е нещо прекалено различно, нещо което не мога да опиша, но всъщност осъзнавам че не е реално. И знам, че може би всичко това е било част от терапията. В края на краищата спрях посещенията си при него, защото се чувствах обсебена с постоянно натрапчиви мисли за него и безпокойство. Това ли е всъщност прословутата техника за предаване на чувствата и ако е така защо повече вреди отколкото помага и дори е възможно да остави крайно негативни последици върху пациента, в случая към мен? Възможно ли е подходът на лекаря да е бил грешен, въпреки, че много добре осъзнаваше с какви очи го гледам и нищо не правеше по въпроса, Благодаря!

Отговор на психотерапевта

Преносът е нещо, което се случва повсеместно – във всяка ситуация на общуване, била тя терапевтична или житейска. Пренос е например, когато на работното си място съм твърде притеснен, че шефът ми е критичен към мен. В този случай шефът може наистина да е критичен, но голямото ми притеснение говори, че вероятно “пренасям” в отношенията с шефа си стари отношения с твърде критичен родител.

Подобен род преноси изобилстват в терапията, но само терапевтите с психоаналитична ориентация знаят какво да правят с тях, т.е. интересуват се от преноса като терапевтичен инструмент. (Ако вашият специалист е бил психиатър без психотерапевтична квалификация, вероятно не е имал идея какво да направи с чувствата, които сте развили към него в рамките на професионалните ви взаимоотношения.)

Понякога преносът може да бъде много деструктивен и е огромно предизвикателство да се работи с него. Един от най-деликатните моменти, разбира се, е еротичният пренос. Всеки психотерапевт се “страхува” от еротичния пренос, защото той анулира, така да се каже, терапевтичната работа. Много често именно това е неговата функция – пациентът несъзнавано “обезоръжава” терапевта си като се влюбва в него. (Защо е необходимо да го обезоръжава? Например, защото ви прави тревожна, без да разбирате защо, т.е. несъзнавано усещате нещо заплашително в поведението му, към което по силата на семейната ви история, сте особено чувствителна.)

Това не значи, че вашите чувства не са истински – те може би са, но заедно с това са насочени към неподходящ обект (всеки съвестен терапевт е наясно, че ако би отговорил реципрочно на влюбването, това би било катастрофално за пациента в психологичен план.) В този случай благоприятният изход е тези чувства да се анализират, без да се обезценяват като просто “пренос”. Да се анализират, означава в процеса на разговорите пациентът да стигне до разбиране защо тези чувства са го завладяли с такава сила точно в този момент и каква роля изпълняват, от какво го предпазват и пр. Това би освободило пациента от “омаята” на това (неподходящо) влюбване, за да може да насочи чувствата си към реални обекти в живота си, с които би имал шанс за реална реципрочна връзка.

---