Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте! На 36 съм. От около две години ми се отключи един проблем – не мога да стискам по голяма нужда. Обикновено се получава като съм под някакав стрес в работата или в личните отношения.
Смених двама психолози – без резултат. Паралелно си правих и всякакви изследвания, но не изглежда да има нещо, което да го причинява. Не съм семейна и нямам деца. Притеснявам се да започна сериозни отношения. Моля за съвети как да си помогна, защото се чувствам мега зле.
Отговор на психотерапевта
Първият въпрос, който бих ви задала, както предполагам всеки психотерапевт, е с какво свързвате отключването на проблема преди две години? При какви обстоятелства се е появил за първи път и какво е било на дневен ред в живота ви в този период? Много е вероятно да не можете да го свържете с конкретно събитие или събитието, при което симптомът ви е притеснил за първи път да изглежда съвсем незначително. След това обаче опасението, че може да ви се случи отново, и то при най-неподходящи обстоятелства, се превръща в сериозно ограничение.
В този сякаш неподлежащ на разумно обяснение процес всъщност има стройна несъзнавана психична логика. Един психотерапевт би могъл да има някои хипотези каква би могла да бъде тя, но истината се намира някъде заключена и грижливо охранявана единствено във вашия ум. Мистификацията около появата на проблема служи, за да ви гарантира на самата вас, че няма лесно да се доберете до скрития му код и да го отстраните. Казвам това, защото симптомът винаги има себесъхранителна функция. Той пази вас от друга част от вас, която подозирате (а и от опит знаете), че може да ви изложи на по-лоша опасност.
Хората често сме в конфликт със себе си и това е напълно нормално. На кого не му се е случвало да е раздвоен и да иска едновременно несъвместими неща? Сякаш в нас се борят две (или повече) противоположности. Къде тогава е проблемът? Проблем възниква тогава, когато не познаваме “противника” си (т.е. другата част от нас самите). Тогава в объркването си, вместо да спазарим противоречивите си желания и интереси, сме принудени да прибегнем до жестоки и самоограничаващи ни “решения”. (Неработещият сфинктер е такова кардинално “решение”.) Има ли изход? Може би – един възможен път би бил да опознаем “врага”, както се казва. Именно това прави психотерапията. Също както философията, тя не знае истината, но знае (поне един начин) как да я търси.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт