Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте. Имам детенце на 3г.7м. Проблема при нея е с акането. С пишкането не е имала проблем, научи се лесно, няма отдавна нощен памперс. Когато махах памперса, за акане искаше да й слагам памперс.
Посещаваше ясла. Докато в един момент след поредното боледуване, при което си остана вкъщи отказваше да ака. В поредност от няколко дни беше кошмар, защото детето ми казва ака ми се, но няма да акам, при което лягаше на леглото и лежеше постоянно. В този момент на безпомощност от моя страна, детето отказваше да ходи в памперс, гърне и тоалетна, а в същото време стиска и казах да ака в гащите. И след хиляди уговорки се изходи в гащите и това се случва до ден днешен, детето ми ака в гащите. Отказва тоалетна, отказва гърне.
Когато трябва да ака го прави единствено когато е с мен. Преди нямаше проблем да го прави с бабите или с баща си. Посещава вече детска градина, там не ходи. Детето ми бих казала, че е доста умно и будно за възрастта си разбира и говори много. Опитвали сме всякакви начини да я накараме да седне на гърне и тоалетна, с подаръци, с наказания и заплахи. Но единственото, което постигаме е, че детето казва ” няма да акам” и съответно стиска.
Ще ви бъда благодарна, ако някой ме насочи как да и помогна. Ако може да се включи и психолог с насоки. Учителките в детската градина са запознати с проблема. Ще дам и пример детето как расъждава без да е получавала подобни заплахи. Задавам въпрос “Какво ще ти донесе Дядо Коледа” и получавам отговор : “Дядо Коледа ходи при децата, които акат в гърнето, аз акам в гащите и на мен подарък няма да донесе.”
Стана доста дълго.
Благодаря ви, че го изчетохте.
Отговор на психотерапевта
Проблемът, който описвате е една от формите на сепарационна тревожност, т.е. детето е разтревожено от нещо, което чувства като непосилни или противоречиви изисквания на обкръжението да бъде пораснало и самостоятелно. Това не значи, че вие като родител правите нещо неправилно, а че може би комуникацията между вас не протича по най-благоприятния начин. Децата дават сигнали за готовността си да преминат на следващото стъпало, т.е. да усвоят нещо ново. Тези моменти са много индивидуални за всяко дете и понякога житейските обстоятелства (връщане на работа, изпращане на ясла) не позволяват детето да бъде изчакано за всяко нещо “да му дойде времето”.
Това, което за вас е конкретен проблем, за дъщеря ви е отчаян опит да комуникира нещо, което не може да изрази по друг начин. Казвам отчаян, защото тя знае, че плаща висока цена за това неразбиране – тя знае, че е разочарование за вас (и за Дядо Коледа) и дълбоко се срамува от себе си. Но за да бъде разбрана нейната комуникация и да прецените как би било правилно да постъпите, е необходимо да придобиете повече яснота около връзката на проблема и неговия контекст, който включва семейната ви ситуация, тръгването на ясла, първите опити на гърне, как се чувства детето в яслата/градината, с роднините, през ваканциите, вашата собствена история и отношение към порастването, самостоятелността, контрола и авторитета.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт