Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте! Много ще се радвам, ако отделите от времето си, за да прочете моя проблем. Момиче на 20 години съм (знам че възрастта ми е крехка и нямам достатъчно опит, когато става въпрос за интимни отношения и връзки), но досега съм имала 2-3 сериозни връзки, които са продължавали години.
Проблемът във всяка една връзка, който забелязвам е, че изпитвам страх да прекарвам вечер с партньорите си (не става въпрос за сексуални отношения, а просто той да остава да спи вкъщи или аз да оставам да спя при него). Чувствам се задушена и притисната, нощта ме плаши, а когато става въпрос за това да заживеем заедно или да прекараме заедно повече от една вечер въобще не се съгласявам и мисълта ме плаши. Чувствам се добре да прекарваме заедно деня, да правим различни неща двамата, но не и да прекарваме вечери. Не знам на какво се дължи и ми се струва доста нетипично тъй като в една връзка това е съвсем нормално нещо, но аз изпитвам неописуем страх дори съм получавала паник атаки.
Ще се радвам да споделите опит. Благодаря!
Отговор на психотерапевта
Разбира се, че ще се чувствате задушена! Че кой на 20 години (а вие имате и дълга история с това) би искал да се затвори в “семейни” отношения, преди да е “видял света”, така да се каже, преди да усетил цялата плеяда от емоции, свързана с приятелства, колегиални взаимоотношения, учене, професионално ориентиране, планове и амбиции и т.н. Сякаш се чувствате притисната (от самата себе си и/или от вън) много бързо да станете възрастен човек и мисълта, че ще трябва да пожертвате за това откривателския шемет на младостта (със всичките съпътстащи несигурности, разбира се, но в това е смисълът на тази възраст), ви хвърля в разбираема паника.
Ако има въпрос, който е важно да си зададете, той би бил не “Защо не мога да оставам вечер с приятеля си?”, а “За какво избягвам да мисля, докато мисля за връзката си и за паническите усещания, които я съпровождат?” Тогава вероятно ще си дадете сметка за истински важните дилеми, които загърбвате – които може би ви плашат, но които са и предизвикателствата по пътя, които за нищо на света не искате да пропуснете.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт