Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте, моля ви дайте съвет как да се справим със следната ситуация. Имаме дъщеричка на 4 години. От около година все има страх от чудовища, даже не иска да спи самичка.
Какво ли не сме опитвали, да изрази страха си на лист, да ги затворим в буркан, различни игри за да помогнем да се справи, помагат за малко и после пак. Имате ли някаква идея как можем да й помогнем. Ще сме ви много благодарни.
Отговор на психотерапевта
Можете ли да се опитате вие да нарисувате чудовището с нейна помощ? (Така както криминалистите рисуват портрет на предполагаемия престъпник по описание на очевидец.) Това би представлявало игра между вас и дъщеричката ви, в която вашите асоциации ще влязат в диалог с нейните и можете да стигнете до интересни и неочаквани разкрития за това какво символизира чудовището за нея.
Идеята е, че детето ви е разтревожено от нещо, а вие нямате представа какво е. Когато разберете какво е и успеете да комуникирате с нея, че разбирате тревогата й и че ще се погрижите всичко да е наред, тя ще се успокои. Но вероятно ще ви е нужна много фантазия, за да навигирате успешно в дебрите на детското въображение. Децата живеят в поливалентен свят – за тях всяко нещо може да бъде едновременно и нещо друго.
Но ето някои ориентири. Както и да изглежда на пръв поглед, детските страхове не са ирационални – те гравитират около двете големи теми: сигурност и любов. Също така те обикновено са свързани с хората, които осигуряват тези блага – родителите и близките. Т.е. чудовището най-вероятно е персонификация на някой член от семейството, който в реалността или във фантазията на дъщеричката ви е застрашил нейните базисни нужди от любов и сигурност.
Наблюдавайте кога се активират тези страхове – дали след семейна разправия, след интимност между родителите, след гостуване на близък, или свързано с някакво друго периодично повтарящо се събите? Опитайте се да си представите защо това събитие може да накара детето ви да се почувства застрашено (или да чувства заплаха за някой друг от семейството). В случая чудовището изпълнява двойна функция: от една страна персонифицира “заплахата” и едновременно с това става основание детето да получи “закрила” или да съсредоточи вниманието върху себе си (предотвратявайки по този начин повторение на тревожещото събитие).
Ако тези съвети се окажат недостатъчни и ситуацията продължи да ви тревожи, можете да се обърнете за консултация към психоаналитичен терапевт или в частност детски психоаналитик. Тези специалисти имат опит в това да разбират какво казват малките деца чрез страховете си.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт