Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте. Въпросът ми е как да се справя с ревността от бившите на съпруга ми. Днес случайно попаднах на албум със снимки на мъжа ми с бивши гаджета. Той преди да се оженим е бил доста “вървежен”, сменял е жените като носни кърпи и не е имал продължителни връзки.
С мен се запозна в лош период от живота си, след добити здравословни проблеми, побеляла без време коса и нарушена походка в следствие на ортопедичен недостатък, явил се на късна възраст. С една дума, вървежният красив мачо се озовава на сухо и се замисля как не е добре, ако остане сам за в бъдеще, тоест сеща се да се ожени.
И тук идва моят проблем – жените от снимките са високи и слаби, с екстравагантни прически и позиращи като манекенки (някои от тях). А аз цял живот се боря с наднормено тегло, а и не съм висока и стройна. И ето ти проблем – мисля, че той е направил компромис с вкуса си към жените, вземайки мен, тъй като вече никоя висока, стройна и красива, не би се занимавала с него. Мисля, че не ме харесва като жена, тъй като не се вписвам в стереотипа му от преди. Чувствам се отвратително, самооценката ми удря дъното, а и охладнявам към него, яд ме е на него, а той не е виновен за нищо. Объркана съм. Бих се радвала на съветите и мнението ви! Благодаря предварително!
Отговор на психотерапевта
Възможно ли е ситуацията, която описвате да е всъщност “негатив” на реалната? Т.е. вашият яд да не идва от това, че мъжът ви е направил компромис с вас, а че вие сте направили компромис с него? Тази постоянна борба, която водите с предполагаемите си недостатъци сякаш говори за едно нестихващо недоволство, че не можете да имате това, което наистина искате, а винаги трябва да се примирявате (извинявам се, ако прозвучи цинично) с неща “втора ръка”. Това е много мъчително чувство и вероятно си има история, датираща много преди да срещнете настоящия си партньор.
Той изглежда се чувства комфортно с избора си във ваше лице, възможно е дори физическият му проблем да го е “освободил” от социалното очакване да бъде непременно с визуално атрактивни момичета – връзки, които може би не са му носели кои знае какво. Ами ако, избирайки вас, той е бил искрен, но вие не съвсем? Можете ли да приемете това и да постигнете спокойствие по тази тема в името на бъдещето си заедно?
Ако това поглеждане към “негатива” успее да намали ревността ви, чудесно. Ако не успее, може би означава, че трябва да отделите време и внимание да изследвате по-обстойно (т.е. в терапевтична среда) корените на вашата негативна самооценка. Ако ниската самооценка е важна тема в живота ви, е много вероятно голяма част от решенията ви (включително влюбванията, влеченията) да “обслужват” тази тема (чийто несъзнаван стремеж е винаги да бъде поддържана актуална).
Образно казано, у вас има скрит саботьор, чийто интереси противоречат на вашите съзнателни интереси. Не можете да го преборите със силата на разума, защото ирационалната част в нас е винаги по-силна. В този ред на мисли, нещо, което аналитичната психотерапия прави е да ни учи да разпознаваме и “преговаряме” с тези непознати, ирационални части от нас за постигане на вътрешен мир.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт