Истината за семейните констелации

Поща

Въпрос към психотерапевта

* Оригиналният текст на запитването може да е променен.

Моля дайте ми искрено мнение за семейните констелации. Повече се интересувам от тези, които са против тях, които смятат, че са измислица, искам да чуя аргументите Ви. Благодаря!

Отговор на психотерапевта

Едно нещо може да е измислица и да върши работа, както и може да е научно базирано и да НЕ върши работа. Зависи най-вече каква работа искате да ви свърши. Т. нар. “семейни констелации” са нелош метод да ви провокира да започнете да търсите някаква логика в преживяванията си. Но сам по себе си той не може да ви даде много повече от това, по една проста причина:

Всички “разкрития” по време на констелационния сеанс, колкото й разтърсващи да са, са само хипотетични. Не бива да ги приемате като чиста монета. Те са всъщност проекции на ваши собствени несъзнавани фантазии или на интуитивно знание за неща, които семейството ви се опитва да държи в тайна. Това е т.нар. “пренос”, с който всички аналитични терапии в една или друга степен работят. Механизмите, по които преносът се случва не са съвсем ясни, но това не отнема от изключителната практическа стойност на явлението. При констелациите ефектът на преноса се усилва благодарение на големия брой участници (чието Несъзнавано е впрегнато в услуга на протагониста).

Но, забележете, другите участници не могат да знаят повече от това, което вие знаете за историята си – в най-добрия случай могат да извадят наяве това, което вие НЕ ЗНАЕТЕ, ЧЕ ЗНАЕТЕ. В това е техния WOW-ефект, но и тяхното неминуемо ограничение (т.е. с този метод никога няма да разберете със сигурност какво се е случило с предците ви, но евентуално можете да разберете как случилото се е останало и се е предавало в умовете им, включително и във вашия ум).

Но важният въпрос е какво правите после с това, което сте “научили”. Доколкото психотерапията работи с представите и фантазиите на хората (а не толкова с реалните събития), ако констелационният сеанс е последван от терапевтична работа, от него може би би имало полза. Ако отивате за забавление или от интерес към “театъра”, в който ще участвате като протагонист, актьор или зрител – също би имало полза (по същата причина, поради която човек по принцип ходи на театър – да съпреживее някакви неща, които понякога могат да имат и трансформиращ ефект). Но ако отивате, за да си разрешите сериозен психологичен/личностен/междуличностен проблем, без да имате съпътстваща психотерапия, не само че е наивно да очаквате разрешаване, но и вероятността да го задълбочите (т.е. вероятността от ретравматизация, предвид силния емоционален заряд на преживяването) е напълно реална.


Полина Юлиева
Моля, свържете се с мен, за да копирате текста.