Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте! Имам нужда от съвет. От година и половина се чувствам зле. Нищо не ме радва, нищо не ме натъжава, изпитвам пълна апатия към всичко. Постоянно се въртят негативни мисли в главата ми, как ето всичко уж ми е наред, а аз не мога да се насладя на живота.
Не знам дали това е депресия, не мисля че съм стигнала до там, но вярвам че имам нужда от добър психолог и ви моля за вашите препоръки. В момента живея в чужбина (всъщност от както живея извън България май се депресирах) и се надявам да има психолози, които работят онлайн.
Отговор на психотерапевта
Една майка завежда сина си тийнейджър при психолога и казва: “По цял ден не прави друго, освен да мисли за смъртта. Накарайте го да престане да мисли.” Психологът отговорил: “Вижте, да престане да мисли е по-лошо от смъртта.”
Има проучвания, които показват, че липсата на желание е най-мъчителното емоционално състояние и че хората често предпочитат болката (включително физическата) пред скуката и апатията. В този смисъл дали не можем да приемем, че горният анекдот важи и за вас – казвате, че се чувствате зле, което все пак е “по-оптимистично” (с по-добра прогноза) от пълната апатия.
От друга страна липсата на желание може да бъде защита срещу невъзможно или непозволено желание. Какво ви е отвело в чужбина? По ваша инициатива ли сте там или принудена от обстоятелствата? Може би изпълнявате чуждо желание (на родители, на партньор), докато вашите собствени са останали (и винаги са оставали) на заден план? Имате ли избор? Или сте изправена пред труден избор с твърде много и неясни алтернативи?
Много въпроси и много възможни пътища (терапии) за търсене на отговори… Когато човек е обезсилен от чувство на апатия, той често е лишен от много важен ориентир кое би било доброто решение за него. Но отново в духа на анекдота нека помним следното: Поетият път е по-добър от “правилния” път.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт