Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте, искам да попитам как да изградя авторитет пред дъщеря си (която е на 5). Как да я накарам да ме слуша, изобщо не проявява никакво уважение към това, което казвам. Сякаш изобщо не го чува. Иначе много се обичаме и на моменти се разбираме добре, но през повечето време (когато е вкъщи) само й се карам.
Сякаш всичко прави на обратно. Постоянно спори и преговаря. Не иска да спазва правила вкъщи. Само търси каква беля да направи, винаги иска цялото внимание да е само към нея. Няма никакъв респект към мен. Гледам да и обяснявам постоянно защо това или онова не е възпитано да се прави, кое поведение не е правилно спрямо другите, тя след 2 минути пак прави същото. Не искам да й се карам, просто в един момент не се търпи поведението й. С обяснения не става, с каране не става… не знам вече. Ако сте доволни от детски психолог в София също моля за препоръка.
Благодаря предварително!
Отговор на психотерапевта
Децата са чудесни съветници, стига да разбираме какво ни казват с техния език на комуникация, който е различен от този на възрастните. Вашата 5-годищна дъщеря всъщност е много загрижена за вас и за бъдещите ви взаимоотношения, както и за влиянието, което ще окажете върху нейното развитие. Затова с поведението си тя посочва грешките ви с надеждата, че така ще ви помогне да ги поправите, за да бъдете истински добрият родител, от който тя има нужда.
С поведението си тя ви казва: “Мамо, имаш проблем с изграждането на авторитет пред другите. Много страдаш от това и винаги си страдала. Време е да си обърнеш внимание и да разбереш защо това е така и как можеш да го промениш, защото искам да взимам пример и да се уча от майка, която знае как да устоява авторитета си. Моля те, не превръщай мен в опитно зайче, върху което да компенсираш за този твой проблем. Защото това няма да го реши, а само ще го предадеш на мен и в бъдеще и аз ще страдам като теб.”
Ако се вгледате искрено в себе си, може би ще признаете, че дъщеря ви има право. Може би се ядосвате, че важни хора от обкръжението ви (роднини, колеги) пренебрегват мнението ви, не се съобразяват с вас или се държат по начин, който ви кара да се чувствате сякаш не ви вземат насериозно. Това вероятно има дълга история, възможно е дори да е изиграло положителна роля в ранните ви години, т.е. да е било нещо като “стратегия за оцеляване” в родното ви семейство, но вече нещата са други и вашето интуитивно 5-годишно момиченце ви дава сигнал за това. Послушайте го!
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт