Въпрос към психотерапевта
* Запазен е оригиналният текст на запитването.
Имам въпрос, свързан с публикациите за насилие над жени в медиите. Ако една жена е средно интелигентна и интуитивна, има житейски опит, включително опит с мъже, може ли да разпознае у нов партньор белезите на бъдещ насилник и как?
Може ли жената по темперамента и характера на мъжа, по негови прояви, нямащи нищо общо с физическа агресия към някого, да го оцени като потенциален насилник? Също какъв тип жени често са жертви на насилие – асертивни жени, подчинени жени, красиви жени (заради ревност), друго? И какво в насилниците ги прави привлекателни за тези жени? Какво поведение, кое качество? И свързани ли са те със сексуално привличане или не непременно?
Отговор на психотерапевта
Връзката на жертвата с насилника е много комплексна. Жертвата попада в капана на насилието тъкмо заради интуицията си и защото има „сензори“ за стръвта, която бъдещият насилник залага. Жена, която изначално няма опит с насилие в родното си семейство (което в един идеален свят би било норма), просто няма да се улови на въдицата – ще подмине стръвта с безразличие или със известно количество здравословна погнуса.
Това, разбира се, ни вкарва в порочния кръг на обвиняване на жертвата за собственото й нещастие. Затова релевантният въпрос е не как потенциалната жертва да се научи да разпознава бъдещия насилник (тя това отлично го може, макар и не съвсем съзнавано), а как да започне да иска и да вижда за себе си по-привлекателни алтернативи за себереализация (т.е. да не налапва стръвта, защото вече има други и по-добри планове за себе си). Ясно е, че тази пренагласа на ума изисква дълга терапевтична работа.
Най-общо казано това, което ни привлича в един потенциален партньор е начинът, по който той пасва на нашия имплицитен (и често несъзнаван) личен проект за себереализация. Тези лични проекти се изграждат в родното семейство. Когато едно момиче израства в среда, в която се практикува насилие под някаква форма, хоризонтът му дотолкова се стеснява, че проектът за себереализация се свежда до възвеличаване на собствената способност за понасяне на неправди и страдание. В такъв проект за жертвата има „утеха“, защото е повече от нищо. (Не че тя няма и други проекти, например принц на бял кон, но сблъсъкът с реалността рядко оставя поле за реализация на приказни сценарии.)
Бъдещият насилник апелира (изпраща сигнали) именно към този имплицитен проект на потенциалната жертва (защото, разбира се, и той на свой ред разполага само с подобен реципрочен увреден и отчаян проект за самия себе си). И да, всичко това е силно скрепено през сексуалното привличане и не малка доза показна романтика.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт
