Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте, имам следния проблем. Имам детенце, което проявява доста агресия и е трудно контрулируемо. По този въпрос вече взимаме мерки и започнахме да посещаваме специалист.
Но за грижите много разчитам на майка ми. Тя е много отдадена баба, но това по някакъв начин ме вбесява. Никога не е била отдаден родител към мен, никога не сме били близки и не е успяла да изгради връзка с мен. Сигурна съм, че сама осъзнава, че е допуснала доста грешки в моето възпитание и все едно се опитва да коменсира сега с внучето, но лиспва моето уважение към нея. Когато ми дава съвети относно възпитанието или сама се опитва да направи нещо, дори то да е добро, аз изпитвам яд понеже знам, че с моето възпитрание не се е справила и все едно ще навреди на детето ми .
От друга страна е много всеотдайна, все предлага помощта си, постоянно помага на други хора, но за мен някак все едно го прави за да компенсира и не мога да видя усетя добрина в нея. Все едно се оитва да се направи на мъченица, за да видим колко всеотдайна и добра е. Как мога да променя това мое възприятие към нея? За капак след 2 неуспешни брака, се опитва да ми дава на мен съвети за отношенията. Предвид, че самата тя категорично не е щастлив и успешен човек, как да приема съветите й, колкото и добронамерени да са те?!
Отговор на психотерапевта
Консултация със специалист за детето е логичен опит за справяне с проблема, но е много вероятно да не доведе до желания резултат, докато между вас и майка ви тлее неразрешен емоционален конфликт и потиснати негативни чувства. Много вероятно е вашето дете с поведението си всъщност да изразява нещо, което усеща, че се случва между вас двете с майка ви.
То прави това по две основни причини: (1) защото когато в една семейна система има проблем, той “избива” в най-слабото звено в системата, което обикновено е дететето; и (2) защото детето е много разтревожено от вашите отношения с майка ви (които вероятно го поставят и в конфликт на лоялност), а агресията нерядко е проява на свръх тревога.
Едно добро решение би било вие самата да потърсите терапевтична консултация, която да ви помогне да разберете по-добре и евентуално да промените отношенията с майка ви. Това ще се отрази благоприятно и на детето.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт