Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте,
Нямам представа откъде да започна, защото напоследък минавам през ужасно емоционален период, а по принцип съм супер весел и жизнен човек. Започнаха да се появяват паник атаки, понякога направо се задушавам.
През повечето време от деня не мога да спра да мисля за някаквш неща, които силно ме тормозят и направо затъвам… Често осъзнавам, че мозъкът ми си играе с мен, но понякога просто не издържам и не мога да си контролирам изобщо мислите.
Опитвам се максимално да крия всичко това от познати и роднини, защото родителите ми не възприемат добре подобни неща като депресия, тревожност и т.н., разговорите не ми помагат особено, защото нещата са толкова много, че цялото време на света не би ми стигнало.
Въпросът ми е какво мога да направя, за да спра паник атаките и това постоянно напрягане, плач, наистина съм ужасно изморена и на моменти имам отвратителни тъмни мисли и решения в главата си, към които не желая да пристъпя. Нямам чак такива дълбоки проблеми, че по такъв ужасяващ начин да се чувствам и заклевам се, опитвам се всячески да се успокоя и контролирам, но не става.
Благодаря предварително, единствено търся някаква насока, защото съм изцяло некомпетентна… Медикаменти, някакви практики, нещо просто…
Отговор на психотерапевта
Здравейте, това е криза, тя не е целият ви живот, но когато сте ВЪТРЕ, изглежда сякаш няма нищо друго, няма изход. Болката, емоционалният хаос и чувството, че нямате никакъв контрол над тях са толкова мъчителни, че понякога само мисълта за физически край сякаш може да донесе някаква утеха. Но една друга част от вас отказва да допусне това, иска да ви предпази, търси решение да живее, при това да живее по-истински. Доверете се на тази своя част – тя ще ви изведе на светло. Но не я оставяйте да се лута сама, ще й е нужен водач, който знае как да навигира през мрачните територии на неспокойния ум.
Понякога метафоричният изказ е достатъчен да даде насока на човек, търсещ такава. Но понякога кризата не позволява да мислим с пълния си капацитет и умът ни е в състояние да приеме като помощ единствено конкретен план за действие. В такъв случай има два основни начина да си помогнете: (1) да говорите с личния си лекар, който може да ви предпише медикамент за успокояване на тревожността или да ви даде направление за психиатър, който ще направи това с повече прецизност; (2) да се свържете с аналитичен психотерапевт, с който да започнете да разговаряте за състоянието си и да изследвате какво във вас самата, в обкръжението ви и в нагласата ви към живота поражда тревожността, депресията, паническите атаки и пр.
Кой начин ще изберете, зависи както от ресурсите, с които разполагате (времеви и финансови), така и от вашата нагласа към разрешаването на проблеми по принцип. Ако сте с нагласата, че над проблемите не се умува много, а е важно да има бърз и категоричен ефект, ако потискането на симптомите е от първостепенно значение, тогава хапчето е едно добро решение (за което фармацевтичната индустрия все по-добре се грижи). И обратното – ако допускате, че зад симптомите ви стоят сложни психологични механизми, който ако бъдат разбрани, бихте имали шанса не само да се освободите от тях, но и да научите много за себе си и да намерите отговори на въпроси, които все още ви е трудно дори да формулирате, тогава мога да ви помогна да се свържете с добър терапевт.
Дали двата метода могат да работят паралелно? Зависи. Понякога, при много силен и непоносим дистрес, е необходимо известно овладяване на състоянието с медикамент, за да може изобщо да се започне психотерапия. В други случаи обаче медикаментът обезсмисля психотерапията, защото притъпява именно онези усещания, които карат човек да желае промяна.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт