Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте, надявам се да получа професионално мнение. Преди години се появиха мисли за самоубийство, които ме притесниха и тръгнах на психотерапия. Сега уж съм добре, в момента също ходя, но се появиха отново.
С психотерапевтите ми никога не помня да сме обсъждали самото самоубийство и мислите. Аз четох по въпроса и видях че самоубийствените мисли не означават непременно че ще го направя, но ме притеснява, че започнах да обмислям варианти как бих могла да го направя най-добре, вече влизам в обмисляне и детайли. Това случва ли се при другите хора? Аз нямам намерение точно сега да се самоубивам, защото имам деца, които искам да изгледам поне докато станат на 18. Нямам възможност да чета много и затова реших да се допитам тук. Благодаря.
Отговор на психотерапевта
В определен смисъл мислите за самоубийство са като сънищата – в тях има много лична символика, която “настоява” да бъде изследвана и разбрана. Ако вие и терапевтът ви успеете да погледнете на тях по този начин и да се опитате да разберете какво ви казват те за вас самата и за вашите отношения (включително и за отношенията с терапевта ви), страхът че тези мисли могат да излязат от контрол ще отстъпи място на искрено и не толкова плашещо любопитство какво се случва във вашия вътрешен свят.
Такава аналогия може да ви звучи странно, дори кощунствено. Споменаването на думата самоубийство предизвиква мигновена тревога както у търсещите помощ по повод на суицидни мисли, така и у помагащите специалисти. И не бива да се подценява фактът, че при наличие на определени индикатори (най-често свързани с тежки депресивни състояния) рискът тези мисли да се превърнат в реалност може да бъде много голям. Психиатрите със смирение признават, че ако някой има твърдото намерение да сложи край на живота си, той ще намери начин да го направи, независимо от мерките да се предотврати това.
Погледнато от друг ъгъл обаче (понякога единственият, който позволява по-светла перспектива), няма причина да не гледаме на суицидната идеация както като на всеки друг вид ментална продукция – образна или словесна – като на нещо, което човек комуникира, с което казва и разкрива нещо за себе си и за отношенията си със света и другите. Това “нещо” може да бъде всичко – от гняв към партньор/ родител/ дете до несъзнавана трансгенерационна травма, на която е станал неволен изразител. Директният изследващ разговор по темата, с всичките рискове, които носи, може да свали напрежението и да позволи ново разбиране на житейската ситуация.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт