Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте, бих искала да попитам какво кара едно дете да бъде определяно като “задръстено” и да се държи като такова – няма приятели, няма среда, хората го избягват, не може да се включва в разговорите на връстниците си, търси компанията на по-възрастни хора, не се приспособява добре към нова среда.
Къде е грешката на родителя и как може да се излезе от това?
Отговор на психотерапевта
С всички условности, че не е задължително да има нещо патологично в такъв тип интровертно поведение, ще си позволя да отговоря на тревогата във вашето питане. А тя звучи като тревога на отговорен родител, който допуска, че с нещо допринася детето му да изпада в социална изолация, която може с времето да се задълбочи.
Един възможен отговор се крие именно в определението “задръстено”. Нещо е задръстено, когато не е освободено от непотребна, нежелана субстанция. С какво може да е “задръстено” вашето дете? Най-често това са натоварващи, несвойствени за възрастта и детския му статут грижи. Например вие може да сте сам родител и детето да чувства отговорността да бъде ваш “партньор” в живота. (Забележете: проблемът не е в това, дали сте сам родител, а дали успявате да намирате други начини/хора, които да посрещат нуждите ви от взаимност, подкрепа и пр.) Или може да сте разочарована от партньора/живота/себереализацията си и детето да чувства отговорността да компенсира за несгодите ви. Или може да сте твърде тревожна и детето да чувства отговорността да поеме част от товара на тревогите ви.
Всичко това то би направило, защото ви обича и защото сте най-важният човек, от който зависи живота му. Саможертвата му е безусловна, независимо от цената. А тя би могла да е висока, защото ако детето е единствена утеха, то много скоро разбира това, независимо как родителят се опитва да маскира нуждите си.
Когато менталният свят на детето е “задръстен” от неща, които не са негова работа, в този негов свят не остава място за следване на свои интереси, забавления, приятелства и пр. Не може да се отпусне да се отдалечи от вас и да изучава света, ако смята че ви оставя в беда. Не може да инвестира в нови интересни отношения с връстниците си, ако това означава, че предава отношенията си с вас. Може би няма да сгрешите, ако чуете това, което казва с поведението си така: “Мамо, погрижи се за себе си, за да се почувствам свободен/на да изследвам в спокойствие и самозабрава това интересно място, което е светът навън.”
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт