Нямам потребност да стана майка

Здравейте, имам следния проблем. Не ми идва от вътре да се грижа за деца. Аз самата не искам деца, винаги е било така, в мен няма вътрешна потребност да стана майка. Трудно се справям и с децата на другите хора, някак не разбирам какво трябва да правя и знам че съм различна с това.

Когато се опитвам да положа вниманието и грижите, в мен се надига стрес, дискомфорт и в крайност вече паника. Мога да сготвя и нахраня едно дете, да го облека, но що се отнася чисто до това да си говоря с него или играя не мога. Казвали са ми колко егоистично е това от моя страна, но това ме кара да се чувствам неразбрана и наказана, за нещо което се опитвам, но не ми идва от вътре.

Знам, че с годините това е проблем, особено за връзка, все пак след 30те доста хора имат деца, но са разведени или разделени и търсят нов партньор. Мъжете обикновено искат деца или имат вече такива и се очаква жената да се интересува от деца, да има определено поведение. Аз съм дефектна в това отношение и ми куца. Не го крия и го казвам, важно е да се знае смятам. Възможно е да е травма от моето детство, то не беше леко и въпреки че съм имала храна на масата и дрехи на гърба си, съм нямала другото, това да говорят или играят с теб или да се интересуват от теб.

Сега съм в средата на 30те. Не съм имала много връзки в живота си. Всъщност само една, преди тази сега. Липсваха ми много умения за отношения и се провалих, мъчих се на науча и наваксам от книгите, но стигна само до осъзнаване на проблемите, не решаването им. В сегашната връзка, мъжа има дете и аз не се справям добре с него. То е любопитно към мен, но аз не знам какво да го правя. Чувствам се ужасно от това и се чувствам и безпомощна.

Това, че нямам това умение се вижда и от близките му и аз не успявам да се адаптирам към тях. Оказва се, че той е смятал че това е преодолимо, но аз вече не съм сигурна в това. Питам се дали това не спада все пак в категорията на непреодолими различия. Това разбира се не са ни единствените такива. Събрахме се, защото и двамата искахме да имаме семейство, но се оказа, че си го представяме различно дори чисто битово. Истината е, че аз не знам как да имам семейство, не съм го имала цели 35 години и през повечето време съм била сама. Не се разбирам лесно с хората, държа се настрана, нямам им доверие и колкото по-възрастна ставам, толкова по-изгубена се чувствам.

Това да бъдеш с хората в семейство и отношения уж е нещо, което трябва да ни идва естествено и все се мъча да го направя. Имам такава потребност, не е като сама да си ми е най-добре, но не се чувствам сигурна около хора, нито разбрана. Чувствам се дефектна и не на мястото си в този свят.

Отговор на психотерапевта

Ще спестя обичайните уговорки, че всеки има право на избор дали да стане родител или не. Въпросът ви не би издавал такова отчаяние, ако просто търсехте позволение да НЕ ставате родител. Ето няколко мисли, които биха могли да хвърлят светлина върху проблемното възприятие на децата:

Около доброто майчинството има много митове и легенди. Но истината е, че няма особена връзка между това колко обичате децата и какъв родител сте. Може да не обичате деца и да сте добър родител, а може и много да “обичате деца” и в крайна сметка да се окажете не толкова добър родител.

На второ място, има деца и деца. В повечето случаи, за да бъде приятно и пълноценно общуването за едно дете, е достатъчно просто да го следвате – къде иска да отиде, какво иска да ви покаже или разкаже, каква роля ви отрежда в играта. Ако с дадено дете се чувствате под натиск да измисляте как да го забавлявате, проблемът може би не е (само) във вас.

На трето място, децата са интуитивен регулатор на отношенията между възрастните. В някакъв смисъл, макар и не вербализирано, на интуитивно ниво детето “знае истината” за отношението/съвместимостта между вас и баща му (дори по-добре, отколкото вие самите я знаете). Така, ако то усеща, че тази връзка “не е добра” за всички ви, трудно ще ви даде шанс да се почувствате комфортно в общуването си с него. Т.е. детето с готовност би се превърнало в “ябълката на раздора”, за да ви предпази от грешката да се обвържете в една връзка, която не обещава много радост и емоционално благополучие.

Има и четвърто, и пето, и т.н., но те са свързани с вас като дете, с вашето собствено осъществено и неосъществено детство. С трудността, човек да си се представи като родител, ако никога не е бил истински дете. Тези болезнени въпроси могат да бъдат адресирани в психоаналитична работа.

---