Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте, моля за анонимност ! Бих желала да получа съвет, идея или каквото и да е. С човекът до мен сме заедно от доста време и имаме дете на година и малко. Родителите на мъжа ми са се развели, когато той е бил в началото на пубертета.
Доколкото съм запозната разводът е бил изключително тежък- с една дума “панаир”. Грозна раздяла, придружена със заплахи от двете страни, настройване на децата срещу бащата, финансови лишения и т.н. В началото на връзката ни мъжът ми ми беше споделил, че един от най-големите му страхове е “да не му отнема детето един ден”.
Както всяка друга двойка и при нас съществуват спорове, караници, дразги. Откакто детето ни се е родило и когато излезе някакъв проблем, скараме се, ядосаме се един на друг и от неговата уста чувам “няма да ти позволя да ми отнемеш детето”.
Разговаряли сме на тази тема и той знае и вижда, че никога не съм му дала повод за подобни мисли. Не съм елементарна, държа на връзката баща-дете, защото знам колко определяща бъдещите отношения е. Всичко това сме го коментирали многократно, разбира грешката си, но страхът в него остава, а за мен обидата от изреченото. Категорично отказва да посети психолог/ терапевт, смята, че ще се справи сам, но виждам, че го мъчат тези страхове и влияят на от отношенията ни.
Моля за съвети какво мога да направя, за да му помогна да преодолее този страх!
Отговор на психотерапевта
Намирате се във взривоопасна ситуация. Рано или късно подозрителността и свръхпредпазливостта на партньора ви (а вероятно и някаква доза манипулативност, която е наследил от средата, в която е израснал) ще ви предизвикат да реагирате по начин, който той неминуемо ще интерпретира като сбъдване на най-големия му страх. Не е изключено след време вие самата да започнете да се чувствате странно изолирана и ревнива по отношение на близостта на детето с баща му. Тази параноична среда ще ви изтощи емоционално.
Независимо че тези страхове се разиграват в неговия ум, вие вече участвате в тях. Затова, ако мислите за терапия, помислете за терапия заедно. Ползата за вас ще бъде в разбирането, че това НЕ е истинският проблем на партньора ви. Той е само на повърхността и скрива други, по-дълбоки страхове (затова и никакви уверявания от ваша страна не вършат работа). По-голямата яснота около тези подлежащи страхове ще намали напрежението помежду ви и ще ви помогне да калибрирате реакциите си един към друг и да предотвратите по-сериозни кризи.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт