Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте! Преди три години отключих паническо разстройство, като първоначалните симптоми бяха соматични – голяма умора, сърцебиене, изпотяване, субфебрилна температура, дереализация и мн. други. Направих няколко паник атаки, започнах да изпадам в паника при посещение на доктор или зъболекар и тогава, след посещение при лекар започнах антидепресанти.
От месечно им приемане толкова се влоших, че след спирането им 2 месеца не можах да стана от леглото. Отключих агорафобия за известен период. Постепенно се възстанових, но най-големия проблем, който ми остана и до днес е социалната тревожност, особено на работното място. Когато работя с клиенти или трябва да се изявявам на обществени места, постоянно си представям как ще ми треперят ръцете и те ще забележат, че не съм добре, как ще загубя контрол. В някои от случаите, това се случва. От психологична гледна точка казват, че социална тревожност имат хора с чувство за малоценност, които са били обект на подигравки, но аз вярвам, че за мен не важи това. Имам самочувствие, както за външния вид, така и за интелекта си. Като дете не съм била обект на подигравки от съученици и съм била отлична ученичка, която обича да се изявява. Просто не знам как ме постигна това и как да го преодолея. Моля за Вашето мнение и съвети.
Отговор на психотерапевта
Има един английски психоаналитик – Adam Phillips, който казва, че човек не “преодолява” симптомите си, а просто в някакъв момент изгубва интерес към тях. Което обаче означава, че докатo симптомите (в случая паническите атаки или социалната тревожност) са “необходими” на вашата психична организация, такава, каквато е тя в момента, те ще продължават да напомнят за себе си. Тази “нужда от симптома” е скрита за вас и изглежда парадоксална. Освен ако човек не започне да я разбира. Аналитичната психотерапия помага да придобиете разбиране за тези ваши несъзнавани процеси.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт