От двете злини по-малката

Поща

Въпрос към психотерапевта

* Оригиналният текст на запитването може да е променен.

Здравейте. Историята ми е следната – имам посттравматично стресово разстройство и тревожност от около 15 г. Хората с този проблем знаят за какво става въпрос. Ад. Досега съм сменила много терапевти през годините, но никой така и не можа да ми помогне.

Лекарства не съм пила и не искам, защото смятам, че не си струва. Доста години бях с бившият ми мъж, от който имам малко детенце, но се разделихме, поради битови проблеми и скандали. Той е единственият мъж в живота ми с който всички тези мои проблеми бяха напълно изчезнали. Няколко пъти пробвахме да се съберем, но не се получаваше. Той си тръгваше, поради причина, че сме имали “несходство в характерите”.

След известно време срещнах сегашния си мъж. Той е добър, грижовен и отговорен. Грижи се добре за нас, добър човек, но проблемите започнаха още от самото начало. Причината е, че е по-консервативен и праволинеен, което много гадно се сблъска с моят психически проблем. Появиха се всички симтоми, които бяха изчезнали преди това. От тогава до момента съм в непрекъсната тревожност, депресия и безисходица. В момента съм в психически разпад. За това допринесоха и доста други тежки събития, които ни сполетяха. Много пъти съм говорила с него, обяснявах какво точно чувствам, какво ме тревожи и т.н. Той се опитва да се променя и успя в голяма степен, но някак това не е достатъчно. Наясно съм, че е много трудно да разбереш такъв проблем, когато не си се сблъсквал никога с него.

Та, на фона на всичко това бившият ми мъж започна да ме убеждава да се съберем отново и да опитаме. Много категорично ми обяснява как се е променил, как е осъзнал грешките си и как нещата ще се оправят. Признавам, че това много ме изкушава в момента, поради причина, че единствено с него се чувствах добре и нямах тези проблеми, но от друга страна не зная дали да рискувам и до колко това е вярно, тъй като вече няколко пъти сме пробвали да се съберем и той си тръгваше. Не искам да рискувам с лека ръка всичко, да останем с детето сами и да разбия сърцето й. Нямам решение на проблема. Не зная как да постъпя.

Отговор на психотерапевта

Изглежда сте в ситуация, в която ви се налага да избирате от двете злини по-малката. Това често се случва при хора с травматичен опит. Никое решение няма да е правилно, докато не започнете да разбирате защо дилемата ви е точно такава (т.е. защо единствено “нездравословната” семейна среда е в състояние да ви осигури някакъв психичен баланс, лишавайки ви от перспективата за по-здравословна връзка).

Вашето посттравматично стресово разстройство е само “върхът на айсберга”. Неслучайно терапиите ви не са имали успех, ако са били насочени единствено към справяне със симптомите. Какъвто и да е бил травматичният ви опит, той е засегнал и по-дълбоки структури, имащи отношение към начините, по които човек изгражда връзките си с другите хора. А това изисква специално терапевтично внимание.


Полина Юлиева
Моля, свържете се с мен, за да копирате текста.