Погнусих се от живота

Въпрос към психотерапевта

* Запазен е оригиналният текст на запитването.

Здравейте,

Отскоро се погнусих от живота. Почна откакто майка ми умря от бактериален менингит. Допра се случайно до човек или повърхност и полудявам… Почвам да мисля вируси и бактерии, които съм прихванала от допира…

Изолирах се откакто почна COVID-19, не се разболях, но трябва да продължа стажа си, а всичко ме панира. Като рекламите по телевизията, първо храната, а после почват лекарства, вируси… и т.н. Почнах да мисля , че храната разболява…

Как да се справя с тази психоза?

Отговор на психотерапевта

Казвате много още с първото изречение. Ако трябва да степенуваме човешките негативни афекти, погнусата вероятно ще е сред първите три. Еволюционният смисъл на това толкова неприятно усещане е да гарантира, че ще стоим надалеч от обекта, който го предизвиква (бидейки предполагаема заплаха за здравето ни). Но какво би означавало да стоим далеч от живота?!

С това въведение искм да кажа, че във вашия пост има много символика. Струва си да се изследват скритите смисли на вашите страхове, защото начинът, по който ги описвате говори, че те идват да заместят някакви други, по-значими тревоги, които е трудно да бъдат съзнателно формулирани. Често фобиите “служат”, за да фокусират страховете ни, да ги насочат към нещо определено, към някакъв обект, който все пак може да бъде контролиран (макар и с цената на много лични жертви и усилия). Човешката психика е устроена така, че при определени обстоятелства предпочита “терора” на фобията пред тревогата от неизвестното. Въпрос на кураж, любопитство и добра терапевтична работа е да обърнете тази тенденция.


Полина Юлиева
Моля, свържете се с мен, за да копирате текста.