Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте. Имам подозрения, че в детството ми е злоупотребявано сексуално с мен, но съм изтикала много навътре в съзнанието ми това. Имам частични спомени за конкретни ситуации, думи и т.н., които ме навеждат на тази мисъл (без да помня имало ли е същинска такава част).
Ще дам и конкретен пример, за да е по-ясно. Когато бяхме малки (5-6 год.) до блока ни имаше строеж и често ходехме до там да вземаме парчета гипс, с които рисувахме по асфалта. Чичкото, който пазеше строежа стоеше в един фургон и при него винаги имаше големи парчета (рай за нас). Винаги отивахме по няколко деца наведнъж. Един ден аз бях последната, на която даде и си спомням ясно как ми каза – “Следващият път ела сама”. Следващият ми спомен е как отивам една надвечер (беше лято), влизам във фургона и след това е бяло петно. Не помня нищо от там нататък до края на вечерта, когато се прибрах в нас да вечерям. Не помня и в какво емоционално или физическо състояние съм била.
На 40 год. съм. Най-ранните ми спомени са от 3 годишна възраст. Помня фрази, дрехите на майка ми, баща ми, баба ми. Къщата ни, кое къде стоеше, супер подробно. Доста неща в детайли. Странното за мен е, че помня ясно този ден, после има един откъс, където е празно, след това отново помня какво съм правила…
Конкретният спомен, за който говоря се отключи един ден преди години, докато гледах как деца рисуваха с цветни тебешири по плочки. Сетих се, че едно време беше лукс да имаш такива и рисувахме само с гипс и креда, и изведнъж – бам!… Същевременно с това, в паметта ми изплува и факта, как чукахме на вратата на фургона, той отваряше и винаги беше по долно бельо.
До 20+ годишна възраст не изпитвах никакво удоволствие от секса. Желание не липсваше, но усещах постоянна болка по време на акта всеки път. Ходих на много гинеколози, прегледи, изследвания, да не би да е някакъв физически проблем. Навсякъде отговора беше един и същ – “Всичко ви е наред здравословно, проблема явно е на психическо ниво”.
Да спомена само и че първият път, когато имах сексуален контакт, не тече кръв. Варианта с разтеглива девствена ципа отпадна, когато отидох на преглед след това. Естествено, наясно съм, че е възможно да е и биологична особеност на организма ми и просто да съм родена без такава.
В последните 10 години някъде нещата се подобриха някакси от само себе си, но все още се случва да ме боли от време на време, без значение колко внимателен е партньора, колко съм “отпусната” и т н.
Моля препоръчайте ми към какъв специалист да се обърна. Много време отлагах поради страх ,че ще науча нещо, което не искам…
Благодаря предварително.
Отговор на психотерапевта
Каквото и да се е случвало в онзи период (реално или не), то несъмнено е било травматично за вас. Няма психологическа техника, с която да си спомните реалните събития с достатъчна достоверност. Ако действително целите това, трябва да се обърнете към детектив, не към психолог. Или да започнете да разпитвате близките си или връстниците си, които са участвали в тези игри. И какво бихте направили, ако това се окаже вярно? Или ако се окаже невярно, но вие имате тези натрапчиви откъслечни спомени?
Но аз мисля, че тревогата ви е породена от един друг въпрос: как да продължа да живея в мир със себе си и със света, ако никой никога не поеме отговорност за това, което ми се е случвало? Защото съмненията ви със сигурност означават едно: че е имало неща в живота ви (дали сексуално посегателство или друго), които не са можели да бъдат споделени, за които е било по-удобно всички да си затварят очите. Това, което един специалист (вероятно психотерапевт) може да направи за вас е не да възстанови спомените ви, а да върне вярата ви, че можете да имате отношения, в които другите няма да си затворят очите за страданието, което изживявате.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт