Поредният омагьосан кръг

Здравейте! Пише ви жена на 29 години. Намирам се в поредната черна дупка, в поредния омагьосан кръг, в които неусетно се вкарах сама през годините и не намирам начин да изляза от тях, а положението е вече доста мъчително не само за мен, а и за близките ми.

Намирам се в това положение от около 5-6 години, като от около 2 години насам работя с двама психотерапевти, които потърсих сама. Резултат от работата ни се усеща на периоди, но не е недостатъчен за да има промяна в положителна насока, дори напротив – всяко затъване е все по-дълбоко.

Аз съм човек със силна травма от детството на изоставяне и травма зависимост. Зависимост към храна, пазаруване на ненужни стоки, пазаруване на подаръци без повод… От всичко това имам задължения вече над 15 000 лв. Като всеки път затъвам все повече и повече. Заела съм пари от банки, бързи кредити, заложени вещи в заложни къщи. Опитвам се да изляза от това положенив вече няколко години, но не мога да се справя по никакъв начин. Нямам приятелки, няма хора, на които да разчитам и да се доверя. През годините се опитвах да се сприятелявам, излизах, но не се получаваше. Свикнах сама и със самотата.

Имам приятел от 9 години. Често отсъства от дома, работата му е такава. Живеем на семейни начала. Той ми помага, не плащам сметки, но не знае за състоянието, в което се намирам. Срамувам се от себе си и от това, в което се превърнах! Дори бих казала, че се мразя! Говорим вече за деца, но се страхувам, че няма да мога да ги издържам. Та аз самата себе си не мога!

Единствената ми утеха е работата. Там забравям за всичко, обичам това, което правя. Чувствам се оценена на нея. Проблем е, че от няколко месеца се появи нова колежка, която ми прави мръсно с поведението си и това ме смущава и ми нарушава комфорта. Трудно й е да понесе, че има някой по-добър от нея. Работя 6 години на нея и това ме конфронтира. Опитвахме да разговаряме, но не се получава. Не мога да напусна, защото съм ужасно зависима от работата си финансово, а това изключително много ме натоварва. Все едно някой да дойде във вас и да започне да ви обяснява как трябва да си подреждате нещата, без да сте го канили. Чувствам се емоционално изтощена и изнервена. Започнах много да се карам с хората около мен, които не ме разбират, а и няма как!

Не знам как да се справя и да изляза от тази сигурна, бавна смърт на моето истинско аз! Загубих представа за себе си. Искам да се спася и да живея нормален живот, но не зная от къде да започна и как. От няколко месеца си стискам зъбите през нощта и се изпочупиха. Нямам средства да си ги направя. Трудно ми е изключително много. Опитвах се да си намеря втора работа, но без резултат, а и какво ще обяснявам на близките си, заплатата ми е добра… Усмихвам се, но вътрешно умирам!!! Качих 26 кг. Не съм аз!

Ще бъда благодарна на мнение и препоръка!

Отговор на психотерапевта

Защо работите с двама терапевти, когато един би бил напълно достатъчен, стига да знае какво прави? Това не е ли същото като пазаруването на излишни вещи – винаги да се презастраховате за нещо и същевременно нищо да не остане единствено и твърде ценно за вас, защото има опасност да го загубите? Каква загуба е била толкова непоносима за вас и ви е направила толкова уязвима?

Много съжалявам, че в живота ви е имало тежки загуби и раздели. Това ви прави уязвима на още повече бъдещи загуби и психиката ви отчаяно се опитва да се справи, да си възвърне контрола върху нещо, което възприема като неконтролируема злощастна съдба. Всяка импулсивна покупка е един такъв опит, както и опит да се справи с тревогата, че това винаги ще бъде така.

Ние всички постоянно търсим начини да потушаваме тревогите си – някои начини са адаптивни (като увличането ни в работа), други не съвсем (алкохол, храна, импулсивно пазаруване). Общото между тях е, че се опитват да държат настрана “човешкия фактор”, защото хората се преживяват като непредсказуеми и потенциално нараняващи.

Начинът, по който добрата психотерапия помага е като изследва как вашите тревоги и страхове влияят на връзката ви с терапевта (която със сигурност е натоварена със същите очаквания и емоции, както и другите ви по-значими връзки). Кога тази връзка носи позитивни чувства и кога негативни, защо се случва така и какво можем да направим за това.

Така психотерапията се превръща в една лаборатория за изследване на човешките взаимоотношения, която може да бъде източник на ценни прозрения и опит. Именно тези прозрения и опит, пренесени в реалната ви житейска ситуация биха намалили склонността ви към нежелани поведения, защото вече ще имате вътрешната увереност, че разполагате с много повече и по-ефективни ресурси за справяне с неминуемите тревоги.

Но за да бъде истинска лаборатория, психотерапията трябва да допуска целия спектър от емоции – дори (и най-вече!) негативните емоции трябва да е възможно да бъдат “разигравани” в “защитеното пространство” на терапевтичната ситуация. Когато двамата участници са твърде предпазливи в това отношение и терапевтът на всяка цена държи да запази ореола си на добър, всеопрощаващ и приемащ, една важна част от психичната реалност остава отречена, продължава да се разиграва в живота извън терапията и нищо в психичен план не се придвижва напред. Тогава вместо насърчаваща развитието, терапията става безобидно хоби за убиване на времето. Нищо лошо, но струва ли си?

---