Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте! Жена 24. Откакто се помня все се чувствам зле. Постоянно страдам за нещо. Забелязвам вече, че това състояние сякаш ми харесва.
Пристрастена съм към депресията… нз как да го опиша… станало е част от мен. Случи се нещо, кэето преобърна живота ми. Трябва да спра, трябва да подмина, но не искам… Пристрастена съм към тази болка, харесва ми… Иначе ще бъда труп… с това усещам, че все още нещо е живо в мен…
Нз дали ме разбирате. Нормално ли е това? Защо се случва?
Отговор на психотерапевта
Как да спрете или да подминете, ако въпросът е на живот и смърт?! Депресията едва ли ще може да опази за дълго време “живото” у вас, но е все някаква отсрочка, докато намерите по-добър начин да се погрижите за себе си.
Може би това звучи енигматично, но сигурно ще го разберете, ако си представите вашата депресия като “начин за самолечение”. Самолечение от нещо, което за вас е по-лошо от депресията. И както обикновено, и в този случай има добра и лоша новина:
Лошата новина е, че като всяко самолечение, и вашето по-скоро вреди, отколкото ви помага. Постоянната депресия не изглежда като добър компромис, макар да ви осигурява утеха и дори наслада.
Добрата новина е, че това, от което се самолекувате, принадлежи на миналото, вероятно отдавна не е актуално и има начин да бъде преодоляно, без да е необходимо да жертвате “живото” у вас. Миналото ви държи в плен, само защото не ви позволява да видите (може би чрез травматични случки, като тази, за която намеквате), че вече не сте малко безпомощно момиче, а пораснала млада жена, която вече разполага с много повече ресурси да се справи.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт