Свиква ли човек със самотата?

Свиква ли някога човек със самотата? Възможно ли е изобщо такова нещо? Цял живот живея в самота, превърна се в мой комплекс. Хванала ме за гушата и ме души, души и не ми дава мира.

Чувствам се прокълната, всичко се съсипва около мен без да разбера как се случва. В душата ми зеее една отвратителна дупка, празнина, която с годините вместо да се затваря става все по-голяма и голяма. Никога не съм била щастлива, не знам какво е това нещо, не знам какво е любовта. Познавам идеално страданието, нещастието, омразата, гнева, рева. В последните няколко години живота ми стана от скапан отвратителен. Изпаднах явно в някаква депресия, от която осма година не мога да изляза. Първите няколко години само спах и ревах, самосъжалявах се и се самообвинявах за пропиляните ми години.

Бях невежа и не знаех какво се случва с мен. В един момент започна да се появява информация и потърсих психолог. Ходих 11 месеца при един не видях никакъв ефект. Потърсих друг, даде ми една задача, която да изпълня до следващата ни среща, аз не успях, хвана ме срам, че съм се провалила и не го посетих повече. Потърсих друг, но и от него не виждам ефект.

Само рева и съм нещастна, усмивката ми изчезна преди много години. Мислила съм и за самоубийство много пъти, но съм толкова страхлива, че и това ме е страх да го направя.

Адски много ме е страх от антидепресантите, но явно вече имам крещяща нужда от тях. Упорито се инатих и не исках да започвам да ги приемам, но май трябва да потърся добър психиатър и да започна да ги пия. Изобщо не знам възможно ли е изобщо по някакъв начин да си помогна. Побърках се, до такава степен не мога да си обясня, защо се случва всичко това, че започнах да вярвам в магии и че имам такава.

Отговор на психотерапевта

Някога, без да знаете точно кога и как, сте направили “избор”: избрали сте самотата пред нещо, което ви се е струвало по-лошо от нея. Избрали сте я като решение на въпрос/ проблем/ конфликт, който е бил, или ви е изглеждал неразрешим с други средства. Самотата ви е спасила. Опазила ви е. Но на висока цена. Не искате повече да плащате тази цена. Питате се има ли начин да предоговорите условията. Да сключите нов договор с Живота. Може би има. Но антидепресантите едва ли ще ви помогнат да разберете това – те са само химия, не разбират от човешките неща.

Посетили сте трима психолози, които не са ви помогнали. Това е реален проблем, за който няма добър отговор и едва ли скоро ще има. Няма гарантирана институция, където да сте сигурна, че ако се обърнете за насока/препоръка, ще получите адекватна такава. А колкото е по-силно страданието, толкова е по-силно и объркването и толкова по-уязвим е човек да попадне на недобросъвестни хора, обещаващи помощ.

Това не означава, че вашият случай е такъв. Вероятно специалистите, към които сте се обърнали имат съответната квалификация, но тук идва другият проблем. Всеки терапевт, минал през специализирано обучение, владее и прилага определен метод, в чиито рамки се движи. Но психотерапията не е наука. Няма изпитани методи. Няка причинно-следствена връзка между терапевтична интервенция и терапевтичен резултат. Когато терапията работи, терапевтът е убеден, че знае защо работи. Но когато терапията не работи, терапевтът не знае защо не работи и неуспехът обикновено остава за сметка на пациента. Каква пропилявана възможност!

Защото в последния случай това, което неизбежно остава неизследвано, е именно смисълът на “провала” на терапията. Остава неизследван смисълът на отчаянието, на безизходността, на безнадежността на всяко начинание. А там е разковничето, там се крие ключът към дилемата на вашия живот, лекът срещу “проклятието” на вечната самота. По ирония на психичните закони вие трябва да “провалите” терапията, за да може тя истински да започне. Стига този, с когото работите да има смелостта сам да погледне провала в очите.

---