Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте, надявам се сте добре. От много време се чудех дали да напиша този пост (още повече публично), но нека, пък каквото сабя покаже. Пробвала съм различни терапии в последните 3-4 години; (CBT / person-centered therapy / art therapy / psychoanalysis) и някой път случвах на човек, но не на терапия, друг път – обратното.
Опитвам се всячески и сама да си помогна (йога / медитация / спорт / писане и т.н ) и има ефект, до някъде, но спадовете продължават и са доста по-силни и неконтролируеми. Много ми се иска да се намеря с някого, който работи може би с DBT / или нещо по-алтернативно може би, който би могъл да помогне със съвети / техники за симптоми на гранично личностно разтройство; много интензивни неконтролируеми емоции; intrusive thoughts и така нататък.
Много ще съм благодарна за съвети / подкрепа / разбиране. Пожелавам слънчев и красив ден!
Отговор на психотерапевта
Това, че не случвате едновременно на терапевт и терапия е съвсем логично. Ако се определяте като човек със симптоми на гранично личностно разстройство (без значение дали имате разгърната клинична картина на такова), с това образно казвате, че балансирате на тънката граница между два свята, всеки от които е неразбираем за другия. Единият е светът, така както го възприема дясното мозъчно полукълбо (интуитивно, сетивно, холистично), другият е така както го възприема лявото (логически, линейно, причинно-следствено). При вас сякаш страда гъвкавата връзка на преход между тези два модуса на възприемане и живеене в света и доколкото свързването с терапевта е “десен” процес, а оценяването на метода – “ляв”, не е изненадващо, че те трудно кореспондират помежду си.
С други думи, вие усещате дразнещо разминаване (discrepancy) между терапевт и метод – те не са в синхрон, не правят единно и естествено цяло. Това възприятие има връзка с вашата (да допуснем) borderline психична организация, но което е по-важно, е че може би тъкмо заради нея имате усет за това “разминаване”, когато е реално – като много по-фино настроен инструмент. Мъчителните симптоми всъщност са израз на тревогата ви от нещата, които усещате и за които нямате думи, нямате разказ. (Затова писането ви помага.)
В този смисъл търсенето на нещо “по-алтернативно” вероятно е търсене и надежда за “цялостност” – както у терапевта, така и като терапевтична цел за самата вас. И формалният метод в случая има много малко общо с постигането на това.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт