Въпрос към психотерапевта
* Запазен е оригиналният текст на запитването.
Здравейте, надявам се сте добре. От много време се чудех дали да напиша този пост (още повече публично), но нека, пък каквото сабя покаже. Пробвала съм различни терапии в последните 3-4 години; (CBT / person-centered therapy / art therapy / psychoanalysis) и някой път случвах на човек, но не на терапия, друг път – обратното.
Опитвам се всячески и сама да си помогна (йога / медитация / спорт / писане и т.н ) и има ефект, до някъде, но спадовете продължават и са доста по-силни и неконтролируеми. Много ми се иска да се намеря с някого, който работи може би с DBT / или нещо по-алтернативно може би, който би могъл да помогне със съвети / техники за симптоми на гранично личностно разтройство; много интензивни неконтролируеми емоции; intrusive thoughts и така нататък.
Много ще съм благодарна за съвети / подкрепа / разбиране. Пожелавам слънчев и красив ден!
Отговор на психотерапевта
Това, че не случвате едновременно на терапевт и терапия е съвсем логично. Ако се определяте като човек със симптоми на гранично личностно разстройство (без значение дали имате разгърната клинична картина на такова), с това образно казвате, че балансирате на тънката граница между два свята, всеки от които е неразбираем за другия. Единият е светът, така както го възприема дясното мозъчно полукълбо (интуитивно, сетивно, холистично), другият е така както го възприема лявото (логически, линейно, причинно-следствено). При вас сякаш страда гъвкавата връзка на преход между тези два модуса на възприемане и живеене в света и доколкото свързването с терапевта е “десен” процес, а оценяването на метода – “ляв”, не е изненадващо, че те трудно кореспондират помежду си.
С други думи, вие усещате дразнещо разминаване (discrepancy) между терапевт и метод – те не са в синхрон, не правят единно и естествено цяло. Това възприятие има връзка с вашата (да допуснем) borderline психична организация, но което е по-важно, е че може би тъкмо заради нея имате усет за това “разминаване”, когато е реално – като много по-фино настроен инструмент. Мъчителните симптоми всъщност са израз на тревогата ви от нещата, които усещате и за които нямате думи, нямате разказ. (Затова писането ви помага.)
В този смисъл търсенето на нещо “по-алтернативно” вероятно е търсене и надежда за “цялостност” – както у терапевта, така и като терапевтична цел за самата вас. И формалният метод в случая има много малко общо с постигането на това.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт