Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте! С интерес чета постовете и уважавам мнението Ви. В тази връзка бих се радвала да получа Вашето мнение относно моя проблем.
Изпит!
След дългогодишни вложения в образование (живея в Германия) ме скъсаха преди три дни за втори, предпоследен от възможните три опита. Бях много добре подготвена, отговорих на въпросите в продължение на дадените ми за целта 30 минути. Не само за това става въпрос.
От тогава насам се появи “моят проблем”, който и преди съм имала. Чуството на малоценност, позор, провал от тук – безсънието и паник атаки или по-конкретно чуството на тревожност, което е обсебвало ума ми и друг път. Всичко това придружено с желанието за обилно хранене или употреба на алкохол.
Ще потърся вече лекарска помощ, разбира се. Такава ще ми бъде оказана, но понеже няма да е на родния ми език, желая да получа предварително от Вас мнение или сходни диагнози, ако това понятие е уместно в случая. Благодаря предварително!
Отговор на психотерапевта
Нещо специфично в начина, по който се изразявате говори, че от дълго време се опитвате да се справите с тежка за вас загуба. Не изпитът е това, което ви е препънало, а нещо друго, нещо нерешимо в този момент с емоционалните ресурси, с които разполагате.
Ако лекарската помощ, която възнамерявате да потърсите се окаже недостатъчна и проявите интерес към по-цялостен поглед към житейската ви ситуация, аналитичната психотерапия може да ви бъде полезна. Тя не поставя диагнози, а се опитва да разбере човека и страданието му в тяхната уникалност и дълбочина. Това разбиране е всъщност и път към преодоляване на страданието, защото отваря възможности за нови начини на взаимодействие със света и хората – начини, които носят по-малко болезнени и нараняващи и повече възнаграждаващи емоции.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт