Страхувам се от лекари

Поща

Въпрос към психотерапевта

* Оригиналният текст на запитването може да е променен.

Здравейте, имам проблем, който за някой може да е странен, но мен много ме притеснява – имам страх от посещение на лекари. Най-вече гинеколози. От всички тези лоши новини и диагнози на хората съм толкова наплашена. Онзи ден ендокринолога не успя да ми направи ехография, защото ме хвана страх и си тръгнах. Не знам как да се справя сама.

Отговор на психотерапевта

Колко често се налага на един млад човек да посещава гинеколози, ендокринолози и други лекари? Вероятно не толкова често, освен ако няма сериозни причини за това. Това, което ще кажа няма за цел да омаловажи проблема ви, нито да разубеждава хората от профилактични прегледи. Напротив. Става въпрос за друг поглед върху ситуацията, която така или иначе няма как да бъде еднозначно оценена през едно съвсем кратко запитване.

Ако младите хора днес ходят по-често по лекари, то е не защото са по-болни отпреди, а защото са по-тревожни. В огромната част от случаите заключението на лекарите е “Всичко ви е наред със сърцето/ главата/ корема/ щитовидната жлеза и пр.” Това, че човек се чувства зле физически, не означава непременно, че е болен в медицинския смисъл на думата и че има нужда точно от лекар, за да се справи с дискомфорта си.

Фобията от “бялата престилка”, разбира се, е легитимна фобия, която може да се дължи на много първопричини и да поставя страдащия в реален риск за здравето му. Но преди да квалифицираме страха от посещението на лекар като фобично, е добре да си дадем сметка за следното:

Има разлика дали човек се страхува от лекар, от който има нужда, или се страхува от лекар, от който няма нужда. В първия случай човек рядко бяга от преглед. Приблизително по същата логика, няма анорексия по време на война.

Това не означава, че нямате нужда от помощ. Напротив! Споделеното от вас Е зов за помощ. Но адекватната помощ не е някой да ви държи ръката, докато чакате пред лекарския кабинет. (Това би бил безценен жест, разбира се, но в други случаи, за които, както се казва, “чукаме на дърво”.) Адекватната помощ в случая изисква някой да се поинтересува каква психологическа дилема “се опитвате да разрешите” чрез тези свои ирационални страхове.


Полина Юлиева
Моля, свържете се с мен, за да копирате текста.