Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте. Какво ви е мнението за сънищата и какво репрезентират/ означават те. От доста време не съм сънувал. Доста доста време, може би 5-6 години. Откакто загубих майка си. Беше ме страх от сънищата и се мъчих да ги супресирам от дълго време с нека кажем медикаменти.
В този етап от живота ме е страх само да сънувам. Сега е 6 часа сутринта при мен и тази нощ сънувах, и сега не мога да заспя. Сънят беше следния. Бях обратно в къщи, малък град в България. Бях с приятели и майка беше там. Щяхме да излизаме, а майка излезе преди нас не знам защо. После седях с тях в една стая говорихме, но аз се усетих, че майка я няма. Тръгнах да излизам и те ме питат къде отивам. Казах че отивам да намеря майка. После те ми казаха нещо, не-помня какво но им се развиках и излязох. На вън на улицата докато я търся й звъннах, а тя ми каза, че я е страх/ уплашена е. Попитах къде е и тя ми каза, на едно място и да не я търся (поне това помня). След това изведнъж се озовах в супермаркета пред витрина с храна и се събудих внезапно.
Сега не мога да заспя. Не съм я сънувал никога… Никога… През целите тези години тя ми липсва много. Правя и давам всичко заради нея и в нейна памет. Постигнах невъзможното, за да си удържа на предсмъртното обещание към нея.
През цялото това време пиех и още пия ама по-малко. През този период загубих сякаш нещо в себе си, сякаш вече не ми пукаше за мен. Отслабвам, чувствам се отпаднал повечето време. Давам обич и помагам на хората, което според един приятел психолог може да е отклонение, защото аз буквално помагам и се пускам да помагам на всеки, без да чакам отплата. Не знам дали е прав и дали това е лошо.
Истината е, че сякаш се чувствам загубен и че всеки ден умирам… Сега обаче дойде този сън, който ми изкара акъла… Аз не сънувам, контролирах се дълго време да не сънувам или поне да не помня какво съм сънувал от страх. Знам, че всеки бозайник сънува. Знам, че повече от случаите сънищата нямат смисъл. Този обаче е единственият от доста време и сякаш има смисъл, но какъв?
Извинявам се, че ви занимавам, просто малко ме е страх. Лек ден.
Отговор на психотерапевта
Това е хубав сън! Вие дебатирате със себе си дали можете да си позволите, без чувство за вина, най-после да сметнете дълга към майка ви за изпълнен и да я пуснете наистина да си иде (и тя да пусне вас), за да можете да се възползвате (в най-хубавия смисъл) от всичките възможности, които животът ви предлага (супермаркета).
В съня тя е уплашена (вие сте уплашен), защото раздялата до скоро е била немислима, но и двамата разбирате, че е дошло времето това да се случи и тя ви дава разрешение, като ви казва да не я търсите повече. Вече може да не сте зависим от нея за поддържането на жизнените ви функции – дори тази зависимост в последните години е станала токсична (алкохола), както става токсична майчината утроба за преносеното бебе. Вече сте готов да прережете пъпната връв и да започнете да се храните сам с истинска храна от витрината на живота.
Сънищата са източник на мъдрост и себепознание. Както е казал З. Фройд, сънищата са “царският път към несъзнаваното”, т.е. към онези кътчета от нас, където се спотайват най-искрените ни желания, най-съкровената ни същност. Анализирайки ги, в контекста на ситуацията, в която възникват, можем да извлечем от тях безценна информация, която да хвърли светлина и да ни помогне да намерим изход от трудни, затормозяващи и дори безнадеждни житейски обстоятелства и отношения. Сънищата рядко са еднозначни – те концентрират в себе си хиляди лични смисли в една емоционално-образна метафора на житейската ни ситуация. И като такива, се разбират повече със сърцето, отколкото с ума!
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт