Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте, търся съвет как да се справя със тежка сомноленция под стрес? Винаги, още от дете съм я имал, при изпити, стресови моменти от негативен характер очите ми се затваряха.
Сега, в късните 40, и с повечето и хроничен стрес, който имам, при изострен стресов момент, направо заспивам, нефункционален сьм. А и въобще преобладава едно състояние на вечна заспалост и тежка липса на енергия. Лабораторните ми тестове са в норма, лекувам тревожно разстройство от няколко години. Работата ми не е тежка, добър специалист съм в нея. Ексесивна умора няма откъде да ми дойде, с изключение на горният етаж. Ще оценя съветите ви точно какво да направя.
Отговор на психотерапевта
Сънливостта може да означава много неща, но едно от тях е защита срещу тревожност. Затова има значение как лекувате тревожното си разстройство. Тревожността е психичен феномен, макар често да се изразява през тялото. Това означава, че дори да потиснете телесните симптоми с лекарства, психичният компонент не изчезва.
Питате какво точно да направите, но понятието “точно” трудно кореспондира с психичните процеси. Понякога начинът, по който търсите решение е по-важен от намирането на правилното решение. Всъщност няма да сме далеч от истината, ако допуснем, че вашата ексесивна тревожност е свързана именно с търсенето на решения.
Процесът на търсене и откриване е най-естествената част от детското развитие – и същевременно това, което най-много изнервя родителите, коите вече “знаят верните отговори” и не разбират защо някой би се лутал да си ги търси сам. Дали пък не ви се е налагало да се “приспивате” всеки път, когато се събуди естественият ви импулс към откривателство?
Американският психиатър Хари Стак Съливан нарича това явление “somnolent detachment”. Такива са често психичните парадокси: нищо не е просто това, което изглежда. Разбира се, казано по този начин е само спекулация. За да стигнете до причините на вашата тревожност и защитна сомнолентност, е необходимо да се ангажирате с терапевтична работа.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт