Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте. Работата ми е доста отговорна, или поне така я схващам аз. Тя е такава и в професионален, и в личен план – в личен, заради доходите, които получава семейството ми в резултат от нея. За съжаление от няколко години получавам нещо подобно на паник атака, особено в понеделник сутринта, преди работа.
Стоя на терасата, пуша и пия кафе и ми се иска по-скоро да отида някъде сред природата, да избягам от работа. Чисто физическите симптоми са свързани с корема и със затруднения с дишането в тези моменти. Не нося отговорност за човешки животи, но защо схващам отговорността си като, едва ли не еквивалентна, не мога да си обясня. По-скоро позицията ми е свързана с професионалното развитие на служителите. Сигурно психолог би ми помогнал. Благодаря.
Отговор на психотерапевта
Вероятно сте получавали много съвети, свързани с облекчаване на стреса на работното място и товара на отговорността. Но ако обичайните обяснения и съвети не помагат, то е защото психичната “логика” работи по съвсем различен начин. Тази логика е трудно разбираема без терапевтична работа, но ще се доближите повече до нея, ако се опитате да мислите наопаки (“А какво, ако всъщност…?”).
На пръв поглед е абсолютно контра-интуитивно, но задавайки си по този начин въпроса можете да откриете например, че една част от вас дълбоко се съмнява в собствения ви принос за благополучието на хората, за които отговаряте. Може би подсъзнателно го четете в очите им или го долавяте в поведението и коментарите им и се тревожите защо е така, предвид всичките усилия, които полагате. Дали това не е въпросът, който се нуждае от изследване?
Други посоки, в които може да се мисли са чувството за впримченост, перфекционизъм, трудност при делегиране и получаване на помощ и пр. – все теми, които гравитират около възможното разминаване между естеството на работата и значението, което тя има за вас.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт