Трябва ли за всичко да търсим психолог?

Здравейте. Къде е границата на психологията? Забелязвам напоследък, психологията според мен се “насажда” навсякъде. Сред децата, сред възрастните, за работа, за трудности, за тъга, за раздяла, за бизнес стрес, въобще едва ли не във всички сфери.

Чувам от много жени, как посещават психолог и как толкова много им е помогнал, но все имат още и още причини да посещават. Рядко чувам мъж да ходи на психолог.

За мен психилогът е лекар – ако душата или върешността  е болна, трябва лечение, но ако си здрав нужно ли е!? Тоест животът на всеки е пълен с предизвикателства, стрес и проблеми – трябва ли непрекъснато или за всяка трудност да търсим психилог?

Отговор на психотерапевта

Как човек разбира дали е здрав? Много често този, който търси терапия за себе си, се оказва най-здравият в семейството! И когато в терапията си даде сметка, че без да иска е станал изразител на нездравата част от психиката на близките си и реши да спре да го прави, те изведнъж се разболяват (не непременно със същите симптоми).

А какво да кажем, когато колективната лудост се счита за норма? Тогава различният здрав ли е или болен?

Но за едно имате право – не всяка тъга е депресия и не всяка болка е клиничен симптом. Патологизирането на редица естествени реакции на житейските предизвикателства не носи полза на никого (освен на фармацевтичните компании, разбира се). Психологът обаче (тук разбирайте “психотерапевтът”), особено онзи, който работи аналитично, не “лекува” в медицинският смисъл на думата – той е преди всичко “партньор в мисленето”. И като такъв, от него има нужда там, където доминира чувство на безизходица, където животът се усеща като блокиран или зациклил в себеощетяващи, непродуктивни, повтарящи се патерни.

---