Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Добър вечер. Искам да споделя с вас какво усещам и да потърся помощ. Чувствам се объркана и празна. В пълния, реален истински смисъл. Вече съм зряла жена на 26 години. Енергията ми е абсолютно разпиляна, мислите ми изцяло объркани, а отвътре напълно съм празна.
Влагам любов там, където няма бъдеще. Търся посока, къде да се развивам. Стимул нямам. На старта съм от години. Просто се чудя какво правя на тази планета. Моля дайте ми съвет, откъде да започна, какво да направя за да започна да живея реален, адекватен живот, който да ме удовлетворява. Благодаря.
Отговор на психотерапевта
Не искайте съвети – няма да проработят. Отговорите са във вас, но в объркан и несмилаем вид. А за да запълните празнотата, ви е нужна смилаема храна. Въпросът е как да си осигурите ензими за ума?
Взаимствам тази метафора от британския психоаналитик Уилфред Бион, който описва терапевтичната работа по подобен начин: затормозеният/обърканият ум има нужда от партньорството на друг ум, който да приеме суровото, несмляно ментално съдържание, да го обработи в по-смилаема форма и да го върне “облагородено” на първия. Така в партньорство се ражда смисълът.
Психоаналитичната работа е добър начин да “започнете отнякъде”. Не се сещам за по-обещаващ начин на концептуализиране на психичните процеси и на работа с вътрешния свят на човека, който да предлага по-плодотворно и обнадеждаващо изследване на отчуждаващите от живота чувства на вътрешната празнота и объркване.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт