Чувство на дереализация

Поща

Въпрос към психотерапевта

* Оригиналният текст на запитването може да е променен.

Здравейте! Пиша анонимно, защото ме е срам ужасно от липсата ми на контрол и нямам сила да застана с името си. Изтощена съм, чувствам, че изчерпах всяка надежда за борба и че някак си просто трябва да се примиря с проблема си.

Това, което отключва тези ми мисли са постоянните усещания за откъснатост от заобикалящия ме свят или т.нар. състояние на дереализация. Откъсвам се и от себе си. Всичко ми е ясно, и защо се получава и какво се случва, но уви, не мога и не мога да се справя с това. Самото усещане не е проблем, но паниката, която парализира тялото ми, ужасът, който трябва да премина в онези мигове, в които се чувствам толкова сама и изплашена, застанала сякаш на ръба на безкрайна бездна, водеща към нищото… това ме смазва.

За първи път се случи, когато бях на 10. Боря се постоянно с това, но на 31 все още го има. Има периоди, в които си мисля, че съм го преодоляла, но тогава се завръща с пълна сила. И ми парализира живота. И ми отнема всякаква мотивация за каквото и да е. И срамът, че нямам абсолютно никакъв контрол над себе си, ме задушава буквално.

Отговор на психотерапевта

Липсата на контрол може да бъде символизирана по много различни начини, т.е. може да бъде изразена чрез най-различни телесни и психосоматични симптоми. Това е строго индивидуално, както творецът “избира” да работи с материала, който най-добре му приляга. При вас ролята на такъв изразител играе чувството на дереализация. Безсмислено е да се борите със самия симптом, защото той е нещо вторично, той е само “вестоносец”.

Вероятно усещанията за дереализация се засилват в близост до реални житейски ситуации, върху които обективно или субективно нямате средства за контрол. Такива ситуации могат да бъдат например физически инциденти, непредвидени промени в житейските обстоятелства, но най-често са свързани с човешки отношения. Един от начините да си помогнете е да изследвате по-задълбочено онези сфери от живота си, които са източник на несигурност, противоречия, напрежение, тревожност. Неща, които са особено актуални сега, но които не са съвсем нови за вас, т.е. по един или друг начин познавате отпреди.

Възможност за такова себеизследване е аналитичната терапевтична работа. Нейната цел е не просто да научите неща за себе си или да разберете откъде идват проблемите ви – това би било твърде елементарно и в крайна сметка безполезно. Нейната цел е да подпомогне свързването между знанието, жизнения опит и собствения лечебен потенциал – една жизненонеобходима връзка, която често е блокирана в състояния на дистрес.


Полина Юлиева
Моля, свържете се с мен, за да копирате текста.