Говорим с пренебрежение за хора, които постоянно търсят внимание. Борим с желанието си да бъдем забелязвани, макар да ни е вродено. Ако бебетата и малките деца притежават сила, с която превъзхождат възрастните, това е способността им да привличат внимание. Те са магнетични по неподражаем начин и това е жизнено важно. Но идва момент, от който нататък ангажирането на другите със собствената ни персона става морално неприемливо. Налага ни се рязко да се отучим да търсим внимание и да се примирим с по-скромни средства за задоволяване на тази своя екзистенциална нужда.
ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ >>
