Ние се формираме като хора във взаимодействие с други човешки същества (най-близкото ни семейно обкръжение) и като възрастни носим в себе си както позитивния, така и неблагополучния опит от тези взаимоотношения. Нещо повече – този опит ни служи като филтър, през който приемаме и пречупваме всяка нова информация и всяко ново преживяване. В повечето случаи този филтър е невидим за нас – той действа, без да си даваме сметка за него и без да знаем, че може би изкривява картината ни за света. За да променим този филтър, първо трябва да го забележим, а за да го забележим ние, първо трябва да го забележи някой друг и да ни даде обратна връзка така, че да премине успешно през филтъра и да стигне до нас. Един текст трудно би могъл да направи това – необходимо е живо взаимодействие с друг човек – в най-добрия случай терапевтично.