Един ден машина премазала баща му и той починал. Малко след това майка му се омъжила за партньора на баща му от автосервиза и няколко месеца по-късно се родила сестра му. Ще минат много години преди г-н С. да си позволи да допусне възможността майка му да е имала връзка с партньора на баща си още преди смъртта му. С този брак всичко се променило. Таванското помещение било заключено, г-н Смит не можел да говори за баща си (както не го завели и на погребението му). Не е изненадващо, че тогава започнали и проблемите му в училище. Основният му спомен за майка му от това време е как го мъмри за лошия му успех, а някога бил толкова умно момче, от най-добрите в класа, защо не се стараел повече?
Неизказано страдание
Макар и доста екстремно, страданието на г-н С. е в един спектър с това на много други деца, чиито преживявания на загуба или раздяла, независимо дали тривиални или катастрофални, не са били забелязани или, още по-лошо, били са отричани или игнорирани. Неспособността на майката на г-н С. да посрещне болката на сина си може би се корени в нейното собствено неизказано нещастие. Но също така предполага, че дори и преди инцидента той може би не е имал достатъчно възможност да споделя с нея и в този процес да разбере реалността на собствения си емоционален свят.
Изглежда, че интензивността на скръбта му по смъртта на баща му и яростта към майка му и новото й семейство са предизвикали неговото отвръщане от живота, абдикирането му от възприемчивостта му към света и отказ да продължи да бъде будното и жизнено момче, което някога е бил. Спомня си как дочул майка си да казва пред съседи, че синът й „е преодолял смъртта на баща си доста добре“. Единствените очевидни и красноречиви доказателства за противното са в естеството на неговите противозаконни прояви: палежи, кражба на автомобили и почти пристрастяване към игралните автомати. По-късно той се настанява в една доста скучна рутина, в която минава целият му живот: преминавайки през годините без особена радост, интерес или близост; като цяло с безразличие. Грижи се за съпруга и деца, но те сякаш не му носят истинско удоволствие. Поддържа „семеен живот“, но само в най-формалния и конвенционален смисъл.
Вина и изкупление
Това, което постепенно започва да се очертава в терапията е всеобхватността на неговата вина: както ирационалната вина за действителната смърт на баща му („Ако бях там, можеше да го спася”), така и разкаянието за това, че е позволил паметта на баща му да бъде изтрита толкова бързо и безследно от семейния разказ и, макар и по-бавно, от собствените му ум и сърце. Защо се е съгласил с измамата и отричането, на които изглежда е бил основан повторният брак на майка му? Дали „инцидентът“ не е по-зловещ, отколкото е изглеждал? Появява се и още един източник на вина: дали пък неговата ненаситност за компанията на баща му не е довела до раздалечаването на родителите му и не е станала причина за извънбрачната връзка на майка му?
Видно е, че перспективата за пенсиониране и всички съпътстващи я загуби отново активират тези стари, нерешени въпроси. Тя сблъсква г-н Смит не само с реалността на собствения му приближаващ земен край, но и с бушуващата омраза и разрушителни чувства, които до този момент едва ли е разпознавал в себе си. Това осъзнаване изисква емоционален капацитет, какъвто той никога не е имал възможност да развие. Прекарал е живота си по начин, които привидно да му гарантира, че никога няма да срещне яростта, отчаянието и хаоса вътре в себе си. Психически и емоционално той е останал на възрастта на момчето, което е бил, когато е загубил баща си. Сега, в своята терапия, докато „амнезията“ бавно отстъпва назад и все повече потиснати чувства биват извадени наяве и разпознати в сесиите, г-н С. с огромна болка се заема с тези трудни и отдавна отложени задачи.