Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте! Имам нужда от съвет как да изляза от токсични взаимоотношения. Определям ги като такива, защото съм емоционално привързана към човек, с който имахме кратка връзка преди две години. Нещата от негова страна охладняха бързо, защото, както обясни той, се чувствал притиснат от мен и желанието ми да се виждаме по-често.
До ден днешен, не сме прекратявали комуникация. Той е с изключително много тежки раздели в миналото си, неуспешни връзки и в същото време изключително зает в работата си. Работохолик перфекционист. На първо място винаги е работата и личните му дела свързани с нея.
Та, с него започнахме да се виждахме от време на време “за удоволствие”, ако мога да се изразя така. Въпреки че бях наясно, че той не желае връзка, аз нямаше как да изтрия чувствата си към него. Подтисках ги с надеждата, че нещо ще се промени. Той споделя всичко с мен, а е крайно недоверчив и мнителен към хората по принцип, това вероятно ме караше да имам надежда за обрат… Миналата година разбрах, че имал кратка връзка с друга жена, хлътнал, но тя го отрязала. Плака ми на рамото няколко месеца… След това негов близък почина, отново бях неговата носна кърпичка. До него съм неотлъчно във всичките му трудности. За радости не мога да кажа, защото той винаги е напрегнат, изнервен и както сам казва – крив човек, недоволен от живота си и околните. (Съзнавам как звучи това, и не знам какво точно в него ме привлича толкова неустоимо, освен страхотния секс)
Та… Сега отново има някакви взаимоотношения с друга жена. Усетих промяна в поведението му, попитах има ли връзка, на което отговорът беше – да, има наченки за такава, но не знам ще бъде ли връзка. Аз си тръгвах от него не веднъж, но той никога не пожела да ме остави намира. Не желаел връзка, но и не желаел да ме губи като човек… Толкова тъпо ми звучи като го пиша , чак ме хваща срам. Не знам как да постъпя, защото имам чувства, които са по силни от здравия ми разум, достойнство и реална преценка на ситуацията.
Моля, дайте ми съвет… Критика срещнах много.
Отговор на психотерапевта
Трудно ви е да излезете от тези неравнопоставени отношения, защото вашата търпимост/толерантност към тях е всъщност вашата защита срещу нещо. Въпросът е срещу какво? От какво се пазите, оставайки в тези взаимоотношения? От истинска връзка? Не споменавате на колко години сте, но вероятно сте точно във възрастта на търсене на сериозен партньор, с който да имате бъдеще заедно. Защо ви се струва “по-безопасно” да пропилявате ценните си години, гледaйки живота, който тече покрай вас отстрани?
Тези въпроси се задават лесно, но отговорите не са лесни. С голяма доза вероятност те се крият някъде в семейната ви история. Закодирани са в начина, по който е конструирана идеята за близост, интимност, взаимност, партньорство, връзка в умовете на близките ви, които са ви изградили като личност. Същите тези кодове носите и във вашия ум. И може би е необходимо да бъдат дешифрирани.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт