Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Привет! Ще карам направо, правилно ли е когато посещаваш психолог да имаш очаквания той да те навигира и да ти казва когато тръгваш в друга посока?
Специалистът който посещавам ми каза, че неговата работа не включва това, а аз имам нужда от това. Работата с мен е тежка и ми трябва някой който наистина ще се справи с мен, а ако никой не може да ми предложи това от което имам нужда… ще трябва да реша какво да правя със себе си изобщо.
Отговор на психотерапевта
По правило, терапевт, който дава съвети, насочва и навигира не е добър терапевт. Но терапевт, който разбира твърде буквално желанието ви от насочване/навигиране и не знае какво да прави с него, освен да ви каже, че даването на съвети не му влиза в работата, не е по-добър.
Зад това стои много здрава логика: Вие сте пораснал човек, въпреки че може изобщо да не се чувствате така. Вероятно търсите терапия именно защото се чувствате объркана, несигурна, ранима и неспособна да се справяте сама с по-сериозни предизвикателства. Това често се дължи или на твърде контролиращи родители, които се намесват във всички решения на децата си, или обратното – на твърде неглижиращи родители, които оставят детето да се лута само с трудностите, без никакъв ориентир и подкрепа.
Каквато и да е вашата история на порастване, целта на терапията би била да откриете в себе си, да съживите и развиете онези естествени заложби, които позволяват на порасналия човек да се чувства автор на живота си. А това означава да можете да взимате решения за себе си, да регулирате емоционалния си живот и да се свързвате с хората в равностойни отношения.
Никакво количество навигиране и насочване отвън не би могло да направи всичко това вместо вас, спестявайки ви колебанията, страховете и разочарованията по пътя. Но терапевтът ще бъде неизменно до вас, докато, понякога плахо, понякога по-смело, експериментирате как да живеете като възрастен. Той ще бъде готов да преживее с вас и провалите, и успехите ви, и да разговаря с вас за всичко – включително и за нуждата ви от насочване и навигиране. Това експериментиране ще се случва и в самата терапевтична ситуация.
И накрая, като бележка, ако преценявате от личните си преживявания, че работата с вас е „тежка“ и се страхувате от отключване на саморазрушително поведение, може би ще се почувствате по-защитена в терапевтична практика, в чийто екип има и психиатър. Това ще позволи по-гъвкава реакция, ако в процеса на терапията се наложи инцидентно овладяване на криза и/или хоспитализация.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт