Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте, имам огромен проблем с нерешителността. Често ми се случва да не мога да взема решение какво да правя по малки ежедневни въпроси до големи житейски решения, двоумя се, чудя се, отлагам вземането на решения, търся съвети и опора в други хора за да реша и накрая, най-често не взимам решение и оставям нещата така както са или да се случват от самосебе си.
Не знам на какво се дължи, до преди няколко години не бях така (сега съм на 34 г), през последните години го неглижирах и подценвах този проблем, но вече започва много да ми пречи и тежи. Предполагам причините може да са много, но споделете ако имате опит с подобно състояние, на какво може да се дължи и как бих могла да го преодолея? Моля ви препоръчайте ми подходящи терапевтични практики и въобще всичко което би могло да ми помогне.
Благодаря ви предварително!
Отговор на психотерапевта
Може да ви се стори странно, но нерешителността не е просто ваша черта/ личностен проблем. Тя е междуличностен феномен – служи за регулиране на отношенията. Това важи дори когато става въпрос за лично ваши, на пръв поглед не касаещи други хора, дребни решения. Със сигурност има причини вашата нерешителност да се е засилила напоследък и те са свързани с житейските ви обстоятелства, с хората, които ви заобикалят и с вашите проекти (съзнавани и несъзнавани) за бъдещето ви. Всичко това си струва да бъде изследвано с аналитична работа. Тя ще ви помогне да разберете защо често се случва да прибягвате до този пасивен “избор” (какъвто е НЕвзимането на решение), който оставя у вас тревожното усещане, че не вие управлявате живота си.
Като междуличностен феномен, нерешителността е компромисно решение. Тя е опит (все по-малко сполучлив с минаването на годините) да поддържате илюзията “И вълкът сит, и агнето цяло.” Във вашия конкретен случай този компромис може да се състои в много неща. Може да бъде например едновременно съобразяване със и саботиране на родителски амбиции; поддържане на близка връзка със значим човек и израз на скрита агресия към него/нея; и пр. Но нерешителността може да има и чисто защитна функция: понякога да тръгнем по грешен път би изхабило повече ресурси, отколкото, ако изчакаме мъглата да се разсее и картината пред нас да се проясни. Ако никое решение не изглежда достатъчно добро, вече въпросът не е кое да изберем, а как да отключим потенциала си да генерираме нови, творчески варианти, и най-вече, хармонични със самите нас.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт