На прага на 20-ти век психоанализата възниква като един от най-убедителните отговори на краха на традиционния обществен ред. “Бог е мъртъв – и сега какво?” Разпадът на колективните символни процеси, които винаги са зависели от стабилна и единна културна система от референции, стоварва върху нищо неподозиращия индивид плашещи отговорности и непосилни изисквания за креативност. Това ново бреме е психологическо следствие от лишаването на света от неговата магичност (подпомогнато от механистичните възгледи на Нютон, Декарт и Лок) и замяната на този изгубен свят с „желязната клетка“ на индустриализацията, социалната атомизация и функционалното разделение на живота в общностите. Свръхазът на Фройд е олицетворение на тази модернистка дилема.
цялата публикация >>