Въпрос към психотерапевта
* Запитването е публикувано анонимно в публична група.
Имала съм трудно детство. Като цяло животът ми не е лесен. Преживяла съм немалко неща. Имала съм две дълги връзки в живота си, но и двете приключиха по сходен начин. Хващам ги накрая в изневяра и приключвам връзката, или те я приключват.
Толкова ли съм недостатъчна, за да се случва това в един момент? Аз съм си дала времето и годините, правила съм компромиси с немалко неща, защото съм вярвала в нас.
Вече съм почти на 30 и започвам да мисля, че дори да намеря подходящ човек за връзка, в един момент той ще ме нарани по някакъв начин и няма да имам семейство или дете. Никоя моя връзка не е приключила добре. Защо ми се случват тези неща?
Отговор на психотерапевта
С първите си изречения казвате много. Ако детството ви е било трудно, и животът ви ще бъде. Особено в емоционален план. Трябва да сте готова за това, колкото и да е несправедливо. Защо се случва така, си има дълго и стройно обяснение, за което няма да стигнат няколко книги. Но есенцията е, че лошото има склонност да се повтаря, защото, когато едно дете се адаптира към нездравословната си среда, за да оцелее, тази адаптация структурира личността му по начин, който прави пребиваването му в „нормална“ среда и отношения почти невъзможно.
Хората попадат в едни и същи нездравословни връзки не поради лош късмет или някаква обреченост, а защото това са вида отношения, които познават и разбират, от които знаят какво да очакват и макар че неминуемо ще се разочароват, поне няма да има големи изненади. А травмираният човек най-много от всичко се страхува от изненадите! Той е посветил живота си да си гарантира, че нищо няма да го изненада в гръб.
Да се осмелите на различна връзка с другия е много, много трудно. Най-напред, може би нямате ясна идея какво значи „различна“ връзка, как се постига и дали е възможна за вас. Вероятно не можете съвсем да си я представите „от плът и кръв“, а само като нещо общо и имагинерно, наречено „подходящ човек за връзка“. На прага на 30-те си години вече си давате сметка, че има неща, свързани с връзките и отношенията, които сякаш за другите са лесни и естествени, а за вас не са. И това все повече ви отчайва.
Но не бива да ви отчайва. Защото макар миналото да не може да се промени, то може да се разбере. Може да бъде предизвикано да разкрие тайните, скритите механизми, с които ви държи в плен. За някои свободата е даденост. За други е избор и борба.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт