Въпрос към психотерапевта
* Оригиналният текст на запитването може да е променен.
Здравейте! Много съм объркана. Имах 20 годишен брак, които приключи преди четири години. Не бях особено щастлива в брака си, имаше малко физически и повече психически тормоз. Разведох се с помощта на фондация за защита от домашно насилие. Първата година след развода бившия продъжаваше от време на време да ме следи. Аз се надявах, че това е период и ще мине. И ще запазим нормални отношение в името на децата и общото минало.
След време бившия ми мъж заживя със жена, при което ме блокира като контакт. Бях малко разочарована от една страна защото двете деца живеят при мен, и ако се наложи да се взима решение относно децата аз дори не мога да го намеря. Но пък от друга страна това ми даде спокойствие и свобода. Смених работата, дори държавата за известно време. Децата са големи на 21 и 16 и се справят сами.
Проблема е, че се чувствам като дърво без корен. В града в който живях, изпитвам ужас да не срещна бившия си мъж. Неприятно ми е и когато някои приятел, или приятелка спомене нещо за него. Не знам дори какво точно изпитвам. Предпочитам да съм далеч от дома за да не се сещам за него. Според някои приятели той живеел много добре с новата си приятелка и нейното дете, според други нямало как да е щастлив, защото приятелката му е с психични проблеми.
В периода след развода го съжалявах и исках да е добре, а сега искам да не съществува. Как да се преборя с това?
Отговор на психотерапевта
Това, което преживявате е форма на посттравматичен стрес. Четири години, през част от които тормозът е продължавал, са твърде недостатъчни, за да загърбите миналото, без да се страхувате, че призраците още бродят наоколо.
Вероятно се чувствате и доста самотна, въпреки че децата са останали при вас и че сте опитали да се порадвате на свободата си в друга държава. Защо не се е получило? От писмото ви не става ясно какво ви връща към родния град – грижи за роднини, носталгия, (финансова) невъзможност да се устроите другаде?
Имате основание да сте неспокойна. Част от причините може би са свързани със страх за физическата ви безопасност, но има и една част, която е свързана с трудността да продължите напред, с тревогата, че не знаете какво да правите оттук нататък с живота си, след като не ви са налага ежедневно да “оцелявате”. (Вие сте като войник след края на войната – тялото продължава да бъде в режим на оцеляване.)
Със сигурност времето, откъсването от града и подкрепяща среда от близки и приятели ще ви помогнат да преодолеете посттравматичната реакция. Но по различни причини това може да не е достатъчно (особено ако имате ранна история, свързана с неблаготриятни житейски обстоятелства). В този случай ще ви е нужна помощ от специалист. Може би фондацията, която ви е помогнала за развода, осигурява и психологическа помощ?
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт