Кога Психоаналитично студио не е подходящото място

Психоаналитичната работа може да бъде ценен начин за по-дълбоко разбиране на себе си, своите преживявания и отношенията с другите. Тя обаче не е подходяща за всяка ситуация и не може да замести медицинската или психиатричната помощ, когато тя е необходима.

Ситуации, в които е необходима друга или допълнителна помощ

Психоаналитично студио не е подходящо място за работа като основна форма на помощ при:

  • спешни и кризисни състояния, при които е необходима незабавна медицинска или психиатрична намеса;
  • остри психотични състояния или тежка дезорганизация, при които човекът не може да участва устойчиво в психотерапевтичен процес;
  • клинична депресия или биполярно разстройство със сериозно влошаване на функционирането или риск за живота и здравето, и когато състоянието не е медицински оценено и проследявано;
  • тежки зависимости, ако все още не са предприети необходимите медицински и практически мерки за безопасност, включително физическо отделяне от веществото или обекта на зависимост и адресиране на физиологичните аспекти на зависимостта, когато такива са налице;
  • състояния, свързани със значително изоставане в развитието, когато е необходима специализирана развиваща, медицинска или друг тип подкрепа;
  • състояния от аутистичния спектър, когато са необходими специализирани услуги, адаптирани към специфичните потребности на човека;
  • дементни състояния и значимо когнитивно увреждане, при които психоаналитичната работа не е подходящата основна форма на грижа;
  • поведение, което представлява непосредствен риск за други хора или включва престъпна дейност, включително домашно насилие, асоциално или сексуално поведение, които се сблъскват със закона.

Това не означава, че човек с подобна диагноза или житейска ситуация няма нужда от психологическо разбиране и подкрепа. Означава, че психоаналитичната работа трябва да бъде съобразена с общото състояние на човека и не бива да замества необходимата медицинска, психиатрична, социална или кризисна помощ.

Важно уточнение: близките също имат нужда от подкрепа

Няма ограничения за психоаналитична работа с близки на хора, които преживяват някои от изброените състояния.

Когато човек, когото обичаме, се бори със зависимост, психично заболяване, деменция или друго тежко състояние, това неизбежно се отразява и на неговите близки. Често те остават сами с объркването, вината, страха, гнева и изтощението.

В такава работа можем да се съсредоточим върху:

  • разбирането на психологичните процеси, които протичат у близкия човек;
  • начина, по който заболяването или зависимостта променят отношенията;
  • поставянето на здравословни граници;
  • справянето с чувството за вина, безсилие и отговорност;
  • намирането на по-устойчив начин за общуване;
  • грижата за собственото психично благополучие;
  • преживяването на социалната стигма и трудните реакции на околните;
  • приемането на границите на това, което можем и не можем да направим за другия.

Понякога да потърсим помощ за себе си е един от най-важните начини да останем близо до човек, който страда, без самите ние да бъдем погълнати от неговото страдание.

Ако Психоаналитично студио не е подходящото място за вас

В зависимост от конкретния случай може да бъде необходимо първо да се обърнете към:

  • личния си лекар или друг медицински специалист;
  • психиатър за психиатрична оценка и медицинско лечение;
  • специалист по лечение на зависимости;
  • специализирана психиатрична или медицинска структура;
  • специалист по детско развитие, когато става дума за дете;
  • невролог или друг лекар при когнитивни или неврологични симптоми;
  • кризисна или спешна медицинска помощ при непосредствен риск за живота или здравето.

При непосредствена опасност за Вас или за друг човек не изчаквайте насрочена консултация, а потърсете незабавна спешна помощ на 112.

За пострадали от домашно насилие Асоциация Анимус поддържа денонощна гореща линия на номер 0800 1 8676.

За психосоциална подкрепа Българският Червен кръст поддържа телефон 0800 114 66.

Границите са част от грижата

Да знаем кога даден подход не е достатъчен е също толкова важно, колкото да знаем кога може да помогне.