Всяко разбиране на човешкото поведение неизбежно е непълно, защото пропуска онзи остатък, който не може да бъде осъзнат или изговорен. Постистината е отричане на тази непълнота. Тя функционира чрез предлагане на завършени и емоционално убедителни разкази, които елиминират остатъка от неяснота. Психоанализата настоява да мислим именно този остатък и с това остава едно от малкото полета, които отказват да превърнат света в напълно обясним. Тъкмо в този отказ – в отказа от идентифициращо знание за другия – се съдържа възможността за истина. Статията изследва точките на пресичане и взаимно обуславяне между негативната диалектика на германския философ Теодор Адорно и психоанализата на Зигмунд Фройд. Как тази философска перспектива съхранява психоанализата като жива практика, отворена към истината?
цялата публикация >>В търсене на последния смисъл
Прекрачили първата четвърт на 21-ви век, се оказваме с тревожно наследство — безпрецедентен ръст в търсенето на форми на „псевдо-терапия“ и алтернативно себепознание — астрология, хюмън дизайн, семейни констелации, техники за емоционална свобода, майндфулнес, квантово съзнание, енеаграми, манифестиране на желания, енергийни лечения, регресии в минали животи, мотивационни инсайт семинари и всякакви хибриди между коучинг, духовност и психология. Дали е случаен културен феномен, или симптом на по-дълбока социална и психологическа безпътица?
цялата публикация >>Добрата стара психоанализа
В света на психотерапията изборът днес е стъписващ. От лабораторно разработени методи за решаване на конкретен проблем, до екзотични практики, разчитащи на вярата в магичното и трансцендентното. Всички те обещават промяна, често бърза, “доказана“ и “трансформираща”. И някъде сред този шум кротко наднича психоанализата – леко прашна на пръв поглед, с репутация на бавна, скъпа и прекалено философска. Добрата стара психоанализа, която буди или ирония, или носталгична усмивка. Но какво всъщност означава “стара“ – и как тя, въпреки неумолимостта на времето, продължава да е жива?
цялата публикация >>НЕсвободни асоциации: Психоанализата в плен на собствените си институции
Конфликти, проблеми и нерядко скандали съпътстват работата на психоаналитичните институти от създаването им до днес.* Под сериозен външен и вътрешен натиск, много от тях намират някаква форма на разрешаване. Но постигнатите промени – и това е тезата на автора – не премахват вътрешно присъщите пороци, които продължават да разяждат основата на психоанализата и нейните институции. Конкретните истории на отделните институти се различават в редица аспекти: регионална специфика, институционалната структура, личностни характеристики на ангажираните лица и пр., но основните проблеми остават неизменни.
цялата публикация >>Реката на психоанализата: Защо трябва да разрушим бентовете, които я преграждат
Днес се обръщам към вас с едно нескромно предложение — да премахнем психоаналитичните институти.* Да се отървем от тях. Да ги накараме да изчезнат. Да престанат да съществуват. Да ги взривим! (Разбира се, метафорично, по причини, които ще станат ясни по-нататък).
цялата публикация >>Най-голямата глупост за паник атаките
Сигурно сте чували тази нелепа идея, че паник атаката е един вид архаична реакция на организма, свързана с рязък излив на адреналин, т.нар. реакция борба или бягство, чиято цел е да мобилизира човека за справяне с неминуема опасност, с каквито древните ни предци често са се сблъсквали. И понеже светът се развива твърде бързо, еволюцията, видиш ли, не е имала достатъчно време да ни отърве от този непропорционален на днешните стресори защитен механизъм, които стресори макар да не са за подценяване, все пак не са сравними със среща с диви зверове в гората.
ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ >>Разочарование от собствените деца
Мъчително е за един родител да изпитва разочарование от собственото си дете. Независимо дали сте инвестирали много в буквалния смисъл (пари, време, усилия) в неговото бъдеще, или само надежди и очаквания, ако детето не оправдава тези очаквания, разочарованието е налице. Нека се опитаме да видим къде може би сметките не излизат. Имам 6 предположения:
ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ >>За трансгенерационните травми
Какъв е междупоколенческият багаж, с който сядаме на масата, и как става така, че някои събития и случки може да се пренасят през времето и поколенията.
Цялата публикация „За трансгенерационните травми“Как семейната травма влияе върху живота ни?
Как семейната травма се предава през поколенията, как влияе върху живота ни и как да прогоним призраците от миналото? С д-р Галит Атлас разговаряме по тези теми от книгата й „Емоционално наследство“, чиято премиера в България се състоя наскоро.
цялата публикация >>Емоционално наследство – белегът на Джибелина
През една януарска нощ на 1968 г земетресение срива със земята сицилианското градче Джибелина. Години по-късно на 20 км от руините градът е построен наново и творци от цял свят са поканени да дадат своя принос за облика на новата Джибелина. Мнозина се отзовават, но един от тях – италианският художник Алберто Бури отказва с думите, че ако може да направи нещо за Джибелина, то би било само върху руините на стария град. И така се ражда една уникална ландшафтна творба, заемаща близо 90 хил. кв. метра, която спазва градоустройствената схема на унищожения град – улеите очертават неговите улици. Гигантският бетонен лабиринт „погребва“ останките от града и от травмата се ражда творба.
ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ >>