Често мислим за хората, които се чувстват нещастни, блокирани и несвободни да живеят живота си така, както искат, че са разкъсвани от вътрешни конфликти. Но дали е така? И възможно ли е нашите емоционални несгоди да се дължат не на вътрешен конфликт, а на липса на такъв?
В един от диалозите на Платон, известен като „Парадоксът на Менон“, Сократ казва: Човек не може да търси нито това, което знае, нито това, което не знае. Не би търсил това, което знае, защото след като го знае, няма нужда да го търси; не би търсил и това, което не знае, защото в този случай дори не знае какво трябва да търси.
Най-важното откритие на психоанализата е, че имаме несъзнаван психичен живот. Революционна за времето си идея, днес едва ли има терапевтична школа, която да я поставя под съмнение. Каква обаче е природата на нашето несъзнавано, продължава да бъде обект на сериозни спорове.
“Никога не е твърде късно да станеш човека, който си можел да бъдеш.” – Джордж Елиът
Развитието – във всяка една възраст – зависи от способността ни да се занимаваме със смисъла на преживяванията си с въображение, смелост и дълбочина. Дори в залеза на живота ни максимата на Фройд, че „човек трябва да учи по нещо от всяко преживяване“, продължава да бъде валидна. В следващите страници ще проследим, включително и с пример от терапевтичната практика, сложната плетеница от фактори, вътрешни и външни, които влияят върху способността на човек да се развива и израства, или – в неблагоприятния случай – да се откаже от развитие, да блокира потенциала си, или да го насочи към цели, които са в разрез с интересите на личността му.
Нека започна с това, че да последвате интуицията си, съвсем не е лош начин за избор терапевт. Особено ако вече знаете нещо за психотерапията, като например какви видове терапевтични подходи има. Това важи в още по-голяма степен, ако имате ясно усещане какво искате да постигнете в терапията. Но ако се налага да подходите по-систематично към този въпрос, ето няколко критерия, от които се ръководят хората, които обмислят започването на терапия:
Отдавна имате любопитство към тайнството, което се случва на четири очи. Чували сте за психоанализа, мяркали се корици на Ървин Ялом и Стивън Грос по книжните пазари, може би дори сте присъствали на първите четения на Фройд в зората на демокрацията, когато всички с неподправен ентусиазъм търсеха себе си. Е, да, после делникът ви понесе в друга посока – оцеляване, семейство, деца, кариера… И ето ви прехвърлили билото на живота – все още с повече въпроси, отколкото отговори. Въпроси за надеждите и тревогите ви, за хората, които обичате или не обичате, за битките, които водите или не водите, за животите, които живеете или не живеете.
Случвало ли ви се е да сте на едно място с човек, който сякаш заема твърде много пространство? С познат, който ту ви търси много често, ту изчезва за дълги периоди? С клиент, който постоянно предоговаря условията? Значи имате опит от първо лице с непосрещнатата нужда от зависимост*. Тези хора често играят соло и ако им предложите застраховка срещу опасността да разчитат на другите, с готовност ще я платят.
Говорим с пренебрежение за хора, които постоянно търсят внимание. Борим с желанието си да бъдем забелязвани, макар да ни е вродено. Ако бебетата и малките деца притежават сила, с която превъзхождат възрастните, това е способността им да привличат внимание. Те са магнетични по неподражаем начин и това е жизнено важно. Но идва момент, от който нататък ангажирането на другите със собствената ни персона става морално неприемливо. Налага ни се рязко да се отучим да търсим внимание и да се примирим с по-скромни средства за задоволяване на тази своя екзистенциална нужда.
Една добра терапевтична връзка е много повече от топли чувства.
Най-ранните ни стилове на привързване залагат шаблоните за следващите ни връзки. Затова повтаряме едни и същи модели на взаимоотношения през целия си живот. Съпътстващи ни от самото начало, тези модели са често толкова невидими за нас, колкото и атмосферата, която ни заобикаля.
Когато започваме психотерапия, често не си даваме сметка, че тя ще предизвика промяна не само във вътрешния ни свят, но ще засегне и външното ни обкръжение, включително приятелския ни кръг, работата и взаимоотношенията ни с околните. Няма сигурен начин да се подготвим за промяната, която ни очаква, защото всяко терапевтично пътешествие е различно и индивидуално. Но все пак има неща, които с голяма доза вероятност можем да очакваме, когато предприемаме тази стъпка. Ето пет от тях: