❝Не можеш да събудиш човек, който се прави, че спи.❞
— Индианска поговорка
До света на илюзиите и назад
Какво е общото между тревожността и желанието, между депресията и гнева, между паническите състояния и порива към промяна? Хрумвало ли ви е, че зад психичното страдание може да стои доброволен отказ от щастие и себеосъществяване? Отказ, за чиито причини дори не подозирате?
Отдавна не е тайна, че ни се налага да живеем с една непълна и нерядко изопачена версия за себе си. Един начин да се справим с това непълно себепознаване, е като градим илюзии, най-често взаимствани от света около нас – илюзии чужди, несъответни на личността ни, неавтентични. Илюзии, които ни отдалечават все повече от разбирането за това кои сме и какво е истински ценно за нас.
Но и това не е цялата картина. Защото тези илюзии сякаш са ни необходими, за да поддържат жизнените ни функции. Нашата пристрастеност към тях е почти биологична. Порочен кръг. За да се измъкнем от него, трябва да притежаваме таланта на Барон Мюнхаузен! … Или да опитаме с психотерапия – понякога помага…
Ако все по-често сте тревожни или потиснати, ставате цинични към обкръжението си и дори не си задавате въпроси какво се случва с вас, вероятно се нуждаете от отговори, но не от онези, универсалните — а на нивото на личния смисъл. Психоаналитичната психотерапия се ангажира именно с това.