Блог

Публикувано на

Какво разказва храната?

Отвъд буквалното разбиране, храната е не просто средство за физическо оцеляване, а метафора на самото човешко съществуване. Тя носи символичен смисъл, който далеч надхвърля хранителната ѝ стойност. Днес, с обедняването на нашето символично мислене, сме склонни да приемаме за истинско единствено онова, което е материално и измеримо – хранителните вещества, калориите, диетите. Все повече изгубваме значението на храната за разговора, за приятелството, за събирането на семейството около трапезата, така важно за процеса на социализация.

цялата публикация >>
Страници: 1 2 3
Публикувано на

Откраднатото страдание

Наскоро се забърках в етичен конфликт. В една голяма фейсбук група едни хора търсят мнения и съвети, други отговарят. Практически всички, които питат, го правят анонимно. Съвсем разбираемо. Та аз написах доста обширен отговор на едно такова анонимно питане и както обикновено правя в такива случаи, за да не потъне сред останалите отговори и за да не изчезне безследно, ако авторът реши да изтрие поста си, публикувах отговора си на моя сайт, заедно, разбира се, с анонимния въпрос, за да е ясно на читателите по каква тема отговарям. След което предоставих линк на автора, за да може да го види, прочете, коментира, възрази и пр.

цялата публикация >>
Публикувано на

След всяка сесия се чувствам потисната и объркана

Поща

Въпрос към психотерапевта

* Запитването е публикувано анонимно в публична група.

* Текстът на запитването е премахнат по желание на автора.

* Но отговорът може все така да ви е интересен!

цялата публикация >>
Публикувано на

Тревожност в тандем

Поща

Въпрос към психотерапевта

* Запитването е публикувано анонимно в публична група.

Здравейте, пиша това защото искам да взема мерки докато е време. Аз и мъжът ми развиваме тревожност, напоследък се случиха доста травмиращи житейски ситуации. Аз усещам че развивам постоянно чувство на тревожност, а в него виждам умора, раздразнителност, депресия, сякаш не е същият човек.

цялата публикация >>
Публикувано на

Пациентът, който не помнеше сесиите

Една от най-важните идеи на съвременната психоанализа и невронаука е, че терапевтичната промяна не зависи от това да си спомним какво се е случило в детството ни или да се учим от онова, което се казва по време на терапията.

цялата публикация >>
Публикувано на

Толкова ли съм недостатъчна?

Поща

Въпрос към психотерапевта

* Запитването е публикувано анонимно в публична група.

Имала съм трудно детство. Като цяло животът ми не е лесен. Преживяла съм немалко неща. Имала съм две дълги връзки в живота си, но и двете приключиха по сходен начин. Хващам ги накрая в изневяра и приключвам връзката, или те я приключват.

цялата публикация >>
Публикувано на

Отхвърляна от връстниците си

Поща

Въпрос към психотерапевта

* Запитването е публикувано анонимно в публична група.

Здравейте. Имам нужда от мнение и съвет, защото не мога да преценя доколко гледам обективно на ситуацията и доколко реагирам през собствените си детски травми. Като дете бях тормозена и отхвърляна от връстниците си. Това ми е оставило следи и до днес – трудно казвам „не“, трудно поставям граници, често се съобразявам прекалено с другите и изпитвам силна тревожност в определени социални ситуации.

цялата публикация >>
Публикувано на

Остатъкът на истината: психоаналитична диалектика срещу постистина

Всяко разбиране на човешкото поведение неизбежно е непълно, защото пропуска онзи остатък, който не може да бъде осъзнат или изговорен. Постистината е отричане на тази непълнота. Тя функционира чрез предлагане на завършени и емоционално убедителни разкази, които елиминират остатъка от неяснота. Психоанализата настоява да мислим именно този остатък и с това остава едно от малкото полета, които отказват да превърнат света в напълно обясним. Тъкмо в този отказ – в отказа от идентифициращо знание за другия – се съдържа възможността за истина. Статията изследва точките на пресичане и взаимно обуславяне между негативната диалектика на германския философ Теодор Адорно и психоанализата на Зигмунд Фройд. Как тази философска перспектива съхранява психоанализата като жива практика, отворена към истината?

цялата публикация >>
Страници: 1 2 3 4 5
Публикувано на

В търсене на последния смисъл

Прекрачили първата четвърт на 21-ви век, се оказваме с тревожно наследство — безпрецедентен ръст в търсенето на форми на „псевдо-терапия“ и алтернативно себепознание — астрология, хюмън дизайн, семейни констелации, техники за емоционална свобода, майндфулнес, квантово съзнание, енеаграми, манифестиране на желания, енергийни лечения, регресии в минали животи, мотивационни инсайт семинари и всякакви хибриди между коучинг, духовност и психология. Дали е случаен културен феномен, или симптом на по-дълбока социална и психологическа безпътица?

цялата публикация >>
Публикувано на

Добрата стара психоанализа

Photo © Joey Guidone

В света на психотерапията изборът днес е стъписващ. От лабораторно разработени методи за решаване на конкретен проблем, до екзотични практики, разчитащи на вярата в магичното и трансцендентното. Всички те обещават промяна, често бърза, “доказана“ и “трансформираща”. И някъде сред този шум кротко наднича психоанализата – леко прашна на пръв поглед, с репутация на бавна, скъпа и прекалено философска. Добрата стара психоанализа, която буди или ирония, или носталгична усмивка. Но какво всъщност означава “стара“ – и как тя, въпреки неумолимостта на времето, продължава да е жива?

цялата публикация >>
Моля, свържете се с мен, за да копирате текста.