Отхвърляна от връстниците си
Въпрос към психотерапевта
◆ Запитването е публикувано анонимно в публична група.
Здравейте. Имам нужда от мнение и съвет, защото не мога да преценя доколко гледам обективно на ситуацията и доколко реагирам през собствените си детски травми. Като дете бях тормозена и отхвърляна от връстниците си. Това ми е оставило следи и до днес – трудно казвам „не“, трудно поставям граници, често се съобразявам прекалено с другите и изпитвам силна тревожност в определени социални ситуации.
Сега имам дъщеря и забелязвам, че когато сме сред други деца, тя често стои настрани. Ако някое дете я изгони от играта или се държи по-рязко с нея, тя се отдръпва и сякаш се плаши. В такива моменти аз изпитвам много силна тревога и болка за нея.
Стигнала съм дотам, че понякога предпочитам да не излизам на срещи с други майки и деца, защото предварително се притеснявам, че дъщеря ми ще бъде отхвърлена или наранена. По-често сме при баба ѝ, където се чувства спокойна, но там почти няма други деца и няма много възможности за социални контакти.
Допълнително ме обърква фактът, че децата, с които най-често се събираме, са по-големи и доста по-освободени. Те са свикнали да си говорят по-рязко, да се бутат, да се гонят по-грубо, понякога да обиждат или изключват други деца от играта. Не знам дали аз съм прекалено чувствителна заради собствения си опит, или наистина средата не е подходяща за моето дете.
Често ми става много неприятно да наблюдавам тези ситуации и затова предпочитам да не я извеждам с тях, а да прекарва повече време при баба си. От друга страна се притеснявам дали така не я лишавам от възможности да общува и да изгражда социални умения. Чудя се дали не я лишавам от важни преживявания заради собствените си страхове. Възможно ли е моята тревожност да ѝ се предава?
Отговор на психотерапевта
Това, което може би се случва, когато сте с дъщеря си сред други деца е, че тя несъзнавано реагира на вашите очаквания/опасения. Т.е. тя „знае“, че вие очаквате тя да бъде отхвърляна от връстниците си и че по някаква причина е „важно“ за вас да се случва така. Това звучи парадоксално, защото нали вие искате за нея точно обратното – да бъде приета от другите деца!
На съзнателно ниво, разбира се, че искате детето ви да е щастливо! Несъзнаваното, обаче, често има друга, „по-егоистична“ логика. И точно то може би диктува скритата комуникация между вас и дъщеря ви. Тази логика е възможно да е следната: колкото по-отхвърлена е дъщеря ви от връстниците си, толкова по-малко ще се отделя от вас и от баба си, т.е. толкова повече ще стои близо до вас, нещо което детето интуитивно усеща като ваша нужда. А за нея най-важното е мама да е добре! Може би нещо подобно сте правили и вие като дете за вашата майка.
Нуждата от близост е много мощна базова човешка нужда и често успява да надвие гласа на разума, с който разбирате, че за доброто на дъщеря ви е полезно тя да се социализира с връстниците си. Тя обаче ще може да го направи, едва когато се почувства спокойна, че вие можете да се справите със „самотността“ си и без нея. Само ако децата са спокойни, че родителите им са (емоционално) добре, могат да се отдадат безгрижно на собствените си детски занимания и развитийни предизвикателства.
Всичко това, разбира се, е само хипотеза, въз основа на афективния тон и съдържание на разказа ви. В хода на една по-подробна консултация тя може да бъде потвърдена или ревизирана. Но най-напред, един добър начин да разберете дали нещо подобно се случва между вас и дъщеря ви, е някой друг да я извежда на площадката известно време. Ако в присъствието на друг възрастен (който не сте вие или баба й) детето има различно поведение и предизвиква различни реакции у другите деца, вероятно има истина в горната хипотеза.

Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт
Ключови теми
Агорафобия Агресия Апатия Бог Взаимоотношения в двойката Властови отношения Вътрешен конфликт Вътрешна празнота Депресия Дисфункционално семейство Домашно насилие Емоционална регулация Емоционално израстване Емоционално хранене Житейска криза Зависимост/пристрастяване Загуба Загуба на интерес Загуба на контрол Започване на терапия Защитни механизми Избор на терапевт Контрапренос Кошмари Криза на идентичността Личен смисъл Личностно развитие Любов Мисли за самоубийство Нарцисизъм Нарцистична личност Натрапливи мисли Несъзнавано Ниско самочувствие/ самооценка Отношения родител-дете Паник атаки Паническо разстройство Пренос Психосоматични симптоми Психотерапия Раздяла Родителство Свобода Собствени граници Социална тревожност Страх Стрес Сънища Терапевтична връзка Терапевтична промяна Терапевтични школи Тоалетен режим Травма Травматичен опит Тревожност Учене Фобия Хипохондрия Хранителни растройства Чувство на вина