Въпрос към психотерапевта
* Запитването е публикувано анонимно в публична група.
Здравейте. Имам нужда от мнение и съвет, защото не мога да преценя доколко гледам обективно на ситуацията и доколко реагирам през собствените си детски травми. Като дете бях тормозена и отхвърляна от връстниците си. Това ми е оставило следи и до днес – трудно казвам „не“, трудно поставям граници, често се съобразявам прекалено с другите и изпитвам силна тревожност в определени социални ситуации.
Сега имам дъщеря и забелязвам, че когато сме сред други деца, тя често стои настрани. Ако някое дете я изгони от играта или се държи по-рязко с нея, тя се отдръпва и сякаш се плаши. В такива моменти аз изпитвам много силна тревога и болка за нея.
Стигнала съм дотам, че понякога предпочитам да не излизам на срещи с други майки и деца, защото предварително се притеснявам, че дъщеря ми ще бъде отхвърлена или наранена. По-често сме при баба ѝ, където се чувства спокойна, но там почти няма други деца и няма много възможности за социални контакти.
Допълнително ме обърква фактът, че децата, с които най-често се събираме, са по-големи и доста по-освободени. Те са свикнали да си говорят по-рязко, да се бутат, да се гонят по-грубо, понякога да обиждат или изключват други деца от играта. Не знам дали аз съм прекалено чувствителна заради собствения си опит, или наистина средата не е подходяща за моето дете.
Често ми става много неприятно да наблюдавам тези ситуации и затова предпочитам да не я извеждам с тях, а да прекарва повече време при баба си. От друга страна се притеснявам дали така не я лишавам от възможности да общува и да изгражда социални умения. Чудя се дали не я лишавам от важни преживявания заради собствените си страхове. Възможно ли е моята тревожност да ѝ се предава?
Отговор на психотерапевта
Това, което може би се случва, когато сте с дъщеря си сред други деца е, че тя несъзнавано реагира на вашите очаквания/опасения. Т.е. тя „знае“, че вие очаквате тя да бъде отхвърляна от връстниците си и че по някаква причина е „важно“ за вас да се случва така. Това звучи парадоксално, защото нали вие искате за нея точно обратното – да бъде приета от другите деца!
На съзнателно ниво, разбира се, че искате детето ви да е щастливо! Несъзнаваното, обаче, често има друга, „по-егоистична“ логика. И точно то може би диктува скритата комуникация между вас и дъщеря ви. Тази логика е възможно да е следната: колкото по-отхвърлена е дъщеря ви от връстниците си, толкова по-малко ще се отделя от вас и от баба си, т.е. толкова повече ще стои близо до вас, нещо което детето интуитивно усеща като ваша нужда. А за нея най-важното е мама да е добре! Може би нещо подобно сте правили и вие като дете за вашата майка.
Нуждата от близост е много мощна базова човешка нужда и често успява да надвие гласа на разума, с който разбирате, че за доброто на дъщеря ви е полезно тя да се социализира с връстниците си. Тя обаче ще може да го направи, едва когато се почувства спокойна, че вие можете да се справите със „самотността“ си и без нея. Само ако децата са спокойни, че родителите им са (емоционално) добре, могат да се отдадат безгрижно на собствените си детски занимания и развитийни предизвикателства.
Всичко това, разбира се, е само хипотеза, въз основа на афективния тон и съдържание на разказа ви. В хода на една по-подробна консултация тя може да бъде потвърдена или ревизирана. Но най-напред, един добър начин да разберете дали нещо подобно се случва между вас и дъщеря ви, е някой друг да я извежда на площадката известно време. Ако в присъствието на друг възрастен (който не сте вие или баба й) детето има различно поведение и предизвиква различни реакции у другите деца, вероятно има истина в горната хипотеза.
Отговаря: Полина Юлиева, психолог и психоаналитичен психотерапевт